Тревожи ме какъв свят ще оставим на децата ни...

Утре трябваше да пътувам за Единбург, но не би. Въпреки създалата се ситуация и ограниченията, Ryanair не връща пари за билети, освен ако полетът не е отменен. Отдавна обичам и мечтая за Шотландия. Но не това ме боли сега, не това...

Тревожи ме какъв свят ще оставим на децата ни... Ние преживяхме социализма, живяхме в купонната система от началото на 90-те, изтърпяхме Виденовата зима, ограбиха ни чрез приватизацията, изтеглихме кризи и унижения, измълчахме страхове и несигурност...

Но до ден днешен ние не знаем, не разбираме, не размисляме може би, не провиждаме как ще живеят децата ни след нас, в света, който им оставяме. Нямаме очи за бъдното, втренчени в оцеляването си. И това емоционално късогледство, и тази инертна немара ще ни причинят много повече болка след време. Когато сме твърде стари и немощни, за да поправим миналото, но когато станем свидетели на резултатите, които ще сърбат децата ни...

Изтърпяхме, ще кажем, оцеляхме. И това ще е най-грозното ни оправдание пред бъдещето.

Лидия Делирадева