Изпращаме, както трябва, годината: с изпълненията на разни перушани и с позорни политически мискинлъци.
Милосърдието пък отново бе използвано като параван.
На хората от Бургаско, които пострадаха от скорошните наводнения, им ремонтирали по една-две стаички – колкото да посрещнат зимата.
Един от тях разправяше, че не успели да закърпят дупката в покрива на къщата му.
Вероятно, за да гледа през нея звездите и да размишлява над безкрайната нашенска дивотия.
Гледай Звездите и си свиркай, пак е нещо!
Човечецът се преструваше на доволен пред телевизионната камера и дори каза за въпросната дупка: „Да има откъде да се измъкнем, когато пак дойде Водата!“
Оставили го с неоправен покрив, той се прави на гламав, обаче е наясно, че и следващото наводнение е сигурно, понеже Властта изобщо не смее да погледне към причината за наводненията.
Вдигат врява, разпъват паравана на милосърдието – обаче речните корита си остават все така задръстени с боклуци.
Гледай звездите.
Пак в онзи край, училище, построено само преди 5 години, вече било опасно за обитаване, затова евакуирали учениците!
А кабинетът ще раздава над 600 милиона лева за обновяване на базата на образованието.
Наскоро Бойко се похвали с поредната си щедрост - само дето не уточни, какъв ще е срокът на годност на въпросното строителство.
Пет години?
С подобни историйки изпращаме 2017-а година.
Тя ни достави и един безспорен шедьовър на политическото негодяйство.
Дано Историята го запомни.
Това беше бесуването около лекарствата за онкоболни.
То беше толкова натрапчиво, че вече задължително, поне по два пъти в годината, депутатите трябва да минават през процедура на тричане.
Знаете този древен обичай: изпълнява се по време на празника „Чист/Песи понеделник“, понеделникът от „Тодорова неделя“.
Всяка година тричането дава повод на телевизиите да пролеят по една фалшива сълза – но понеже предлагаме да бъде приложен и към депутатите, нека се насладим на подробностите на въпросния ритуал.
Според Уикипедия, в района на Странджа, примерно, той се изпълнява от ергени, които връзват двойно въже, с примка по средата, на два дълги кола и в тази примка поставят кучето.
Двата кола са приведени един към друг и допрени в горния си край.
При рязкото им изправяне, кучето се завърта във въздуха с голяма скорост и накрая пада в предварително изкопан трап с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, за да изгонят от тях беса.
Тази процедура изглежда напълно подходяща, за да изхвърлят депутатите доста неща, които са ги обсебили – най-вече глупостта, която е по-опасна дори от беса.
Между другото, за да не примират излишно репортерките и да се възмущават от нашенските „диваци“, не е лошо да знаят, че подобен обичай векове наред е съществувал и в Англия, наричал се е „Ден за биене на кучета с камшици за изкарване на бесовете“.
Тъй или иначе, това си е един срамен ритуал, дума да не става.
Подлата върти.ъзовщина около лекарствата за онкоболни е Големият Резил на годината, това е вън от съмнение.
Отдавна е известно, че депутатите изобщо не се интересуват, как изглеждат в очите на обикновените хора.
Те са готови да участват и в най-позорния спектакъл и по команда да се правят на перушани.
Дори кучетата, след сеанса на тричането, вероятно са повече на себе си, отколкото депутатите, когато изпълняват поредната заръка на партийното си ръководство.
Подробностите от въпросния срамен пазарлък са достатъчно добре известни, за да ги повтаряме.
Отвратително е обаче, че депутатите нямат нищо против да се правят на гламави, днес да решават едно, утре – съвсем друго, и да изпълняват сляпо волята на шефовете си; обичайното им състояние е с примка на шията - няма какво друго да правят, освен да слушат.
Но, все пак, и послушанието би трябвало да има някакъв предел, не може да не схващат, че парламентарната мунчовщина ги прави жалки.
Накрая, след всичките нелепи кълчотения, раята от ГЕРБ дочака Падишахът да си каже думата и да „реши“ един нищо и никакъв въпрос.
Напоследък всичко опира все до него – тия дни стана ясно, че се е погрижил и за двете лъвчета от Разград.
Тъй или иначе, позорното театро с лекарствата ще бъде запомнено не като обичаен за нашата политика маймунджилък, а като завършен политически мискинлък.
Според един социолог, Бойко се бил погрижил дори и за Доган – внушават ни да гледаме на Падишаха като на Дядо Коледа.
Бил уредил с Ердоган, да не закачат Доган.
Това пък е шедьовърът на несмисленото плещене.
Подобни хора имат нужда от преводач: между себе си и себе си.
Ето ви едно изречение: „Сделката” между българския премиер и турския президент е била мигрантите да не минават границата и Местан /зад когото категорично застана Турция/, да бъде „демонтиран” изцяло“.
Излиза, че Ердоган е почерпил с два тлъсти локума Бойко – и срещу какво?
Няма отговор на този въпрос, понеже и никаква почерпка също няма.
Тукашните турци пак развинтиха главите на нашите Мунчовци: изчакаха баламите да се размечтаят след словото на Доган – а накрая Карадайъ им каза, че нищо не са схванали.
Бойко никога няма да направи услуга на Доган, каквато и да е.
Ердоган пък съвсем никога няма да направи истинска услуга на Бойко.
Той говори едно към едно, че иска ревизия на някои основни международни договори, но нашите са яхнали розовите облаци.
И никак не е на хубаво, когато все ти повтарят, че си без алтернатива - особено, когато го казва Доган.
Надявам се, че Бойко поне това е разбрал – ако не е оглушал от врявата на всевъзможните перушани.
И Плевнелиев изпрати годината по подобаващ начин – с поредната фантасмагория.
Казал следната глупост в едно интервю: „Има очакване, че може би аз съм единственият, който би могъл да обедини разединеното дясно“.
Мнозина хранеха надежда, че синоптичката Деси ще го вразуми по някакъв начин и поне докато е влюбен, Пл. рязко ще намали производството на словесен талаш.
Но това едва ли ще се случи, след като той не е в състояние да се обедини дори с една реална представа за себе си.
Плевнелиев така и не разбра, че е продукт на един случаен каприз на Падишаха.
След като несръчно се подвизаваше в ролята на български президент, сега му се иска ролята на Обединител – и то на „дясната“ мъглявина, на нещо, което практически не съществува.
Дават му непрестанно трибуна и той си плещи, сякаш все още иска да впечатли Деси с призванието си на галактически политик.
И човек си казва, че Плевнелиев, преди да пристане на Деси, трябваше да мине през една кратка платоническа връзка с Емо Чолаков - той е далеч по-прозорлив в прогнозите си и със сигурност щеше го да предпази от доста прояви на перушанлък.
/от „Уикенд“/
