Започнаха да събарят паметника край НДК.
Трябва да са пълни идиоти, за да го оставят на мира.
Защото той отдавна се е превърнал в метафора на Прехода – Славната Ера на Разрушението.
Всеки, който го погледне, веднага се сеща за това.
Ако имаха малко повече ум, ако бяха по-хитри, щяха да фалшифицират агонията му – и да обявят, че той, всъщност, е Образът на Соца, образът на проклетото Минало.
Но не се сетиха.
И той постепенно се превърна в символ на разпада, който самите те причиниха, в една или друга степен.
А това показва, че не са толкова хитри, колкото си въобразяват.
***
Не успяха да се справят с един елементарен проблем, защото са повлечени от днешното Лениво Мъртвило и са свикнали то само някак да се справя с проблемите, каквито и да са те.
Аспарухово се превръща във воден ад, загиват хора – добре, де, дъждът все ще спре.
И той спира - нищо, че Потопът се спотайва наоколо и ядно ръмжи.
Бисер става жертва на „ничий“ язовир – ничий?! – в една толкова крадлива държава!
Добре, де, хайде да преброим безстопанствените язовири, 70 ли са или 100 – майната им.
Ще ги броим, докато забравят и за Бисер – пък и всички началства вече се снимаха там, снизходиха притворно скръбните си мутри до простолюдието.
Дори Плевнелиев се разходи дотам с един бронетранспортьор и беше донейде овладял вечно нахиления си сурат.
Не беше малък принос към всенародната скръб.
Какво повече искате.
***
Такова е мисленето на тия хора - да се забравя проблема, да се отмества погледа от всичко, което дращи по манията им на триумфатори, или по-скоро на разсилните на Европейския съюз – нищо, че и той е на път да остане под собствените си руини.
Царете на Забравата са все пришълци, довлечени от мътният потоп на „Промяната“ – далеч по-смъртоносен от онзи в Аспарухово.
Номинални хора, качени на сцената в повечето случаи напълно случайно - няма защо да очаквате от тях Мъдрост или Промисъл за Бъдещето.
Няма как да го има това при тяхната Случайност.
Озадачени от личното си и невероятно за самите тях въздигане, те нямат желание да гледат напред, защото се страхуват единствено за себе си.
А заети единствено със собственото си оцеляване, те изобщо нямат време за Миналото.
***
Повечето от Новите Повелители са си едни прости потурковци, навлекли по принуда фракове.
Миналото неизменно отприщва някаква гузност в тях, защото те са хора единствено на „собствения“ си ден, а той е доста сив и безличен.
Такива хора могат само да „санират“ своя личен отрязък от Времето, да го напудрят отгоре-отгоре - но отвътре той си остава пак безличен и мизерен.
Като онези блокове, които на инат прокапаха след тържественото им саниране.
Дори напълно запуснат, Паметникът е едно нетърпимо предизвикателство към тях; дори полуразрушен, той изглежда по-добре от санираната им същност.
***
И колкото повече се рушеше, толкова повече се въздигаше парадоксално като някакъв Знак, даден ни от някакъв жесток и сляп Бог.
Гледаш го - и се сещаш за разрухата всебългарска.
Накрая проумяваш, че цяла България си е един Черен Бисер.
Е, да прорязан от магистрали - колкото да стигнеш по-бързо до безбройните малки паметници на Разрухата, които не са по-малко тягостни, отколкото онзи край НДК.
Защото изоставената ти родна къща в някое селце изчегъртва от сърцето ти най-свидното за теб, онова, което те прави Някой – Паметта.
Колко прости човешки радости си преживял там - и изведнъж трябва да се спасяваш, защото хуните идват.
Циганските изстъпления станаха причина за обезлюдяването на стотици села – но ние и с това се примирихме.
***
Това е Държава-Заличител, нещо като героят на Арнолд Шварценегер - планина от мускули и нищожно количество мозък.
***
Костов пак се оказа по-хитър от днешните властници.
Навреме – навреме?! - събори Мавзолея, за да заличи Спомена.
Сигурно никак не му е било лесно, сърцето му е кървяло - защото в бляновете си като нищо и той е мечтал един ден да бъде на трибуната му – Там, Горе, във висините на онази власт - да маха на пионерчетата…
И защо пък не, по онова време беше отдаден на комунистическите идеали не по-малко от всеки друг кариерист.
***
Сетне, след този безспорен Шампион на Разрухата, който направи „приватизацията“ с деликатността на Чингиз хан, дойде времето на следващите Лъже-Строители.
На Симеон - Брокера на недвижими имоти, който нямаше време за никакви паметници, понеже беше зает да разрушава собствения си онаследен Мит, който той пропиля като последния комарджия.
Или пък на Станишев, този политически хермафродит, разчекнат между идеалите на баща си и усилието да ги забрави...
***
Събарянето на Паметника ще бъде върховната чалга на фалшивия късен антикомунизъм.
А след това трябва да започнат да лустрират останалите паметници – могат да започнат с този на Цар Самуил, понеже вече го отстъпихме на македонците.
***
Никой не е прокопсал, ако е зает главно със събаряне на паметници – но не им го казвайте.
Онези, които най-много скачат срещу миналото, знаят отлично - и това не им дава мира - че няма да оставят нищо след себе си.
Няма кой да събаря паметниците им.
Няма да има такива.
И това не им го казвайте.
Бъдете милостиви.
***
/със съкращения от „Уикенд“, 1 юли 2017/
Кеворк Кеворкян
