Седнахме на високите столчета, казахме си както едно време "чин-чин", спомнихме си нашата едновремешна шега:
"- Ало, телевизията ли е?
- Не, радиото.
- Нищо, и на вас да ви е*а майката."
Сега плагиатстват: "Ало, премиерът ли е? - Не, парламентът. - Нищо, и на вас да ви е*а майката."
Погазват ни авторското право, но как да докажем, че тази шега си е наша, като и на магистратите да им е*а м...
Нижеха се последните слънчеви дни на сиромашкото лято и аз, както някога, възкликнах:
- Какво хубаво време! Щяхме да печелим милиарди, ако можехме да продаваме на американците хубаво време.
И шашкъни като теб - затапваше ме той някога, но каза уморено:
- Джимо-о-о-о.
Аз казах: Що пак ходиш?
Той каза: Щото актуализират архива. Нали едно време архивирах. Що се сърдиш на радиото, какво общо имаш?
- Ш' ти кажа аз. Не помниш ли, когато грозната сграда като обърната пирамида още я нямаше и на тавана на старата къща бяхме ние, преводач-говорителите на седем езика, Джоко Росич, аз и другите. И контрольор ни беше Шпетер, дето после го арестуваха като западен агент, и уж го екзекутираха, пък после се оказа, че на един мост в Берлин Ка-Ге-Бе-то го размени за руски шпионин. И нали познавах всички шефове на радиото без първия, и най-великия, Сирак Скитник, и ти не знаеше, че в Петербург той учил живопис заедно с Кандински и Шагал, докато аз ти казах. На теб не ти се сърдя, сърдя се на радиото. То е стара къща. Има безценен архив и го запази. А архивът на телевизията беше до Захарната фабрика и циганите изхвърлиха лентите, взеха само металните им кутии.
- Добре де, не се ядосвай.
- Как да не се ядосвам. Радиото пуска обработен фолклор. Чалгаджиите и в радиото навлязоха.
- Вярно, ти беше първо в радиото, после стана агент в Българската телеграфна агенция и те уволниха, после отиде в телевизията и оттам те уволниха, сега и от вестник "Сега" ще те уволнят.
- Що?
- Щото псуваш като хамалин. И десните, и левите. Псуваш наляво и надясно.
- Добре де, вече само направо. Ти не псуваш и пак отиваш в радиото, където жените сутрин закусват на тревата дибидюс голи, вечер рисуват картината на деня, а после подскачат да ловят графити във въздуха (по името на радиорубриките).
Но голямата радиопростотия е в профанирането на българския фолклор.
- Помощ! Джимо и от фолклор разбирал.
- Разбирам, я. Варненският ми дядо Щерю бил гайдар и надсвирил шотландските свирачи.
- Не знаех, че дядо ти бил шотландец.
- Не шотландец; от едно варненско село. Британски боен кораб хвърлил котва във Варненския залив на посещение на добра воля и капитанът, за да покаже добра воля, пратил английски морячета да играят футбол с варненчетата, а шотландци от екипажа да се надсвирват с варненски гайдари. Та Щерю с пискуна ....
- Какъв пискун?
- Джура гайда. Тя е различна от родопската каба гайда. За джура е песента:
Шарена гайда писана.
Със мъниста низана.
А радиото сега - обработени и преиначени варианти на народните песни.
В друга песен майка съветва щерка си да не се гизди да води хорото, щото ще я откраднат от Асеновград. Невъзможна е такава народна песен. Станимака се казваше градът, където съм се родил в къщата на Кишкилката на Баделема. Нейните сармички бяха по-миниатюрни от варненските.
- Ти на бадем ли си се родил? Аз мислех, че от баобаб си слязъл на земята.
Баделема е едно баирче, бе глухчо. По радиото чалгаджийско-възпитателна обработка:
"Мойта Неда е убава и много работна", докато оригиналът е майтапчийски:
От вси моми в наше село
Най аресвам Вела
Най аресвам Вела, мале, щото е дебела.
А български деца у нас и в чужбина пеят и танцуват. Деца на българи в емиграция... Бегание, казвал народът едно време, не казвал емиграция. Щото човек не бяга от хубавото.
Има и други радиопростотии. Правят ги не архиварите като теб, а музикалните редактори. Да злорадстваш, когато умират хора, какво е, ако не простотия? Пожари стават навсякъде, особено лятно време. Докато Калифорния гореше и десетки хора загиваха, музикалните редактори пускаха:
Califrornia such a lovely place
Such a lovely State
Any time of the yеar
Димитри Иванов
http://segabg.com
