ВЪН ОТ БЛАТОТО – СПОМЕН ЗА ЕМИЛ ИСТОРИЯ ПО СНИМКИ

https://svobodnoslovo.eu/nachalna-gore/van-ot-blatoto-spomen-za-emil-istoriya-po-snimki/25121 SvobodnoSlovo.eu
ВЪН ОТ БЛАТОТО – СПОМЕН ЗА ЕМИЛ ИСТОРИЯ ПО СНИМКИ

Радвам се – и ви благодаря - че донейде привличам вниманието ви със своите дописки.

Но все ви тегля към Блатото – онова аморфно нещо, което у нас минава за политика.

Знам, че надеждите ви – и по-скоро гневът ви – с основание са насочени натам.

От доста време обаче се каня да проверя нещо: как ще приемете спомени за хора, които са оставили отпечатък върху Времето – по един или друг начин.

Хора, които са ви възторгвали – и които със сигурност щяха да се чувстват неуютно днес, сред общата врява и грубости.

Мисля, че дори нямаше да проумяват онова, което се случва пред очите им.

***

Не знам дали сте обърнали внимание, но в раздела „Интимно от профила“ /вляво на страницата/ вече представих неколцина известни личности – Парцалев, Радой Ралин, Казаков-Нерона, Димовски, Стоичков…

Там има и едно любопитно четиво за скандала, който навремето, малко изкуствено, спретна Лили Иванова – в една задочна разправия със Слави Трифонов.

Още когато качих въпросната публикация си казах, че трябва да представя и Емил Димитров – за да си спомним не само за един глас, но и за един друг стил – житейски и творчески.

Правя го сега.

Дано и подобни четива ви допаднат.

Ако се случи – заедно ще си припомним още много светли имена…

***

НЕПОЗНАТИЯТ /ДНЕС/ ИДОЛ

Лили казала, че си е заслужила званието полковник – смееха се мои приятели.

При такъв военен министър може и да е права.

Но тогава той посмъртно трябваше да произведе Емил Димитров в звание генералисимус – но не го направи, понеже Емил нямаше как да пее на предизборното му пъчене в Сливен.

***

Някои ходеха край смъртното легло на Емил, само за да се уверят, че си отива и вече няма да има с кого да делят „славата”.

***

Никога няма да забравя един епизод от 25 годишния юбилей на „Всяка неделя”.

Слязох да го посрещна на входа на НДК.

Двама души с мъка го извадиха от колата.

Държаха го здраво, докато той ситнеше с видими усилия.

Смъртта вече беше край него.

И изведнъж той забеляза камерите.

За миг лицето му претърпя неизразимо с думи превъплъщение.

Маската на страданието изчезна - заменена от погледа на Краля на естрадата.

Защото той знаеше, че хората го обичат и не воюваше с тях.

Сетне влязохме в НДК и всичко се разпадна.

***

Никога не сме били близки, нямал съм и претенцията, че съм проявявал някакво специално отношение към него.

Затова се учудих от думите му пред Антон Стефанов / „77 свидетелства. Легендата и нейните герои“/ - ето ги:

„Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи.

Не ме пускаха по радиото и телевизията.

Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре“.

***

Нищо особено не бях направил – затова останах поразен от благородството на паметта на този човек.

***

Предлагам ви две снимки от срещата ни в НДК, както и малък фрагмент от едно напълно забравено интервю с него – 22 април 1990 година, взето е в навечерието на неговия юбилей.

В него няма големи лафове или фукни – Кралят като Човек…

Кеворк Кеворкян

https://www.youtube.com/watch?v=qsLa-zAKOFM

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.