Всеки ден виждам лицата на тези, които с безучастни очи гледат протестите. Или с подигравка и насмешка. Вас протестите не ви засягат, вие сте над тези неща. Животът ви се случва и мислите, че контролирате живота си, докато всъщност контролират вас.
Вие - от диваните, вие - от подминаващите, не искате да имате позиция. Вашата е да се носите по течението и да не вземате решения за обществото и България. Вие гледате с празните си очи как баби на деветдесет години и младежи на осемнадесет се борят заедно за бъдещето на вашите деца. Но това не ви засяга. Вие не се чувствате част от този народ....
Много от подминаващите са разколебани заради организаторите на протестите. Само, че ние сме на улицата, на протестите не да се харесваме, а да свалим прогнилата система на мафията. Когато воюваш, не се интересуваш дали този, който е до теб и се бори, какви идеологии изповядва.
Споменавам и това, че аз съм срещу соросоидите и никога не бих ги припознала. Но когато имаме общата цел да махнем престъпниците от мафията, аз ще бъда до тях на протестите. След това - изборите и разумът ни ще определят кого ще изберем. Тогава ще се разделяме и ще спорим. Пред общият враг трябва да бъдем единни.
Затова вие, които подминавате, не забравяйте лицата от протестите - тогава, когато изпращате завинаги децата си в чужбина, тогава, когато умирате от неадекватното ни здравеопазване, тогава, когато вземате бързи кредити до заплата да си платите сметките, тогава, когато работодателят ви разпореди за кого да гласувате, тогава, когато децата ви попитам защо сте допуснали това да се случи с Родината им.
Защото вас историята ще ви подмине. И съдбата, която е на смелите!
Елена Гунчева
