Когато преди няколко години небезизвестната шефка на правната комисия в НС Искра Фидосова обясни след едни избори, че проблемите, лишили част от гласоподавателите от възможността да упражнят конституционните си права, не били нищо особено, а засегнатите хора били само “промили”, избухна истински скандал. Когато горе-долу по същото време министър-председателят Бойко Борисов разпореди службите да “почерпят” кучето, открило трупа на Мирослава от Перник, също се стигна до скандал. Скандал имаше и когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов изчете разговори от СРС-та от трибуната на парламента. Скандал беше и когато същият този вътрешен министър едва ли не разпореди публично на тогавашния Висш съдебен съвет да уволни магистрат (случаят „Мирослава Тодорова"), както и когато кръщаваше полицейски акции на имената на съдии.
Между всички тези скандали имаше нещо общо - те засягаха конкретни хора, но срещаха силен отпор сред обществото, сред отделни говорители и опозицията, които, макар и изплашени, все пак успяваха да покажат, че така не може.
А днес? Съпротива вече почти няма, а гласовете срещу цинизма в действията на властта са сякаш заглушени. Ако тогава управляващите не се свеняха да покажат, че човешкият живот и достойнството не са особена ценност за тях, днес вече наблюдаваме висша форма на озверяването. Човешкият живот и достойнството демонстративно се използват като политическо извинение за мачкането на една цяла държава. Ако тогава управляващите бяха груби и недодялани, което осветяваше реалните им нагласи, то днес те вече са усвоили умението да мачкат човека и същевременно да твърдят, че правят всичко в негово име. И, разбира се, в името на справедливостта.
Примерите
Затова и потъпквайки законите си, държавата посяга на частната собственост. А машата за подобни упражнения - КОНПИ - бива представяна в медиите като орган, преследващ едничката цел да се възцари справедливост. Така разказът за едно конкретно заграбване се превръща в разказ за справедливост срещу злите богаташи. А публиката мълчи.
Който пък не си мълчи, бива атакуван от страниците на същите тези медии. И така ненадейно се превръща или в част от олигархията, или в неин защитник, или в чужд агент, или в българомразец. Неговият лик грейва от плакати, които разлепват по улиците. “Вижте ги тези лошите, заради които сте на този хал”, казват позивите, адресирани най-вече до бедния средностатистически избирател.
И така стигаме до момента, в който защитниците на правовия ред биват представяни като защитници на разни грабители, които панически се опитват да спасят заграбеното. По същата логика болните, които протестират с цел да защитят правото си на лечение, бяха обявени за лобисти, които искат не да спасят живота си, а да ограбят хазната.
Преди седмица мнозинството в парламента реши да запази мораториума (който в крайна сметка ще отпадне) върху иновативните лекарства. След като обясни, че баща му е починал от рак, лидерът на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов сметна за необходимо да оповести, че БСП употребяват политически онкологичното заболяване на Стефан Данаилов. И докато призоваваха „да не спекулираме с тази тема", от ГЕРБ направиха най-големите спекулации, изреждайки кой от техните редици страда от коварната болест. Но видите ли - те си боледуват тихо, докато другите, онези лошите, не искат просто да се лекуват, а да точат здравната каса. Цялата тази арогантност беше скрита зад разкази за починали родители на политици и за изхарчените пари за тяхното лечение.
По същия арогантен начин главният прокурор Сотир Цацаров се скри зад шокиращото убийство на дете в Момчилград, за да омаловажи доклада на турските служби, свързващ „Булгартабак" с контрабанда на цигари. Защото кой ще настоява да задава въпроси за холдинга, когато отсреща му говорят за мъртво дете?
В същото време демонстриращите загриженост органи на реда задържат за 72 часа майка, която току-що е загубила 7-годишната си дъщеря. Задържат я по обвинение, че е оставила детето си "без надзор и достатъчно грижа и с това е създала опасност за неговото физическо и душевно развитие". И това при положение, че през въпросната нощ майката е била на работа, а бабата, която по принцип е гледала момичето, е трябвало да замине, за да се грижи за болната си сестра. Както попита един колега журналист: Какво иска да каже прокуратурата? Че ако майката си е била вкъщи, е нямало да има убийство?
Равносметката
Хората в тази държава служат само за фон на политическите маневри. Политиката не само не се прави заради тях, нещо повече дори: личните им съдби и нещастия се използват като оправдание и параван, а мъката им - като опаковка, която да скрие задкулисните обвързаности.
В една такава ситуация медиите се оказват оръжие, чието дуло трябва да бъде насочено срещу същите тези хора. И така те да бъдат накарани да повярват, че са център на властовите ангажименти. Без да подозират, че стига да има необходимост, държавната машина ще мине през тях. Същите тези медии, които представят циничната употреба на човека като грижа за него. Същите тези медии, които рисуват защитниците на демократичните устои като грабители. Същите тези медии, които изобразяват онкоболните като лобисти. Същите тези медии, които имат за цел не да информират, а да моделират. Да моделират средата така, че цинизмът да изглежда като загриженост. Което пък превърна обществото в такава пихтиеста маса, че ако сега Фидосова нарече избирателите „промили" или Цветанов “уволни” съдия, това изобщо не би представлявало проблем. Нещо повече дори: ако в онези години подобни случаи будеха възмущение, сега те биха били аплодирани. От самите жертви.
Автор Полина Паунова
http://dw.com
