Човечеството се дели на управляващи и управлявани. Така е било още от времето на пещерите. И властта обикновено е налагана с кръв, терор и манипулации. Цивилизацията е намазала само малко златно лустро отгоре, колкото да убеди управляваните, че всичко си е в реда на нещата и те не са жертви, а имат някакви права. Доколкото не пречат на управляващите, разбира се.
Каква е разликата между барона, убил селянин, защото е ловувал в земите му, или дете, просто за да се забавлява, и сегашната власт. Никаква. Само че смъртта е гражданска или "случайна", а всичко е под гръмките овации на тълпата.
Френската революция и протестите от 19 и 20 век убедиха управляващата класа, че терорът не може да бъде открит, а властта трябва да се упражнява като мека сила. Естествено, при първата заплаха, маската на лицемерието пада и властта показва истинската си същност на жесток господар, който иска да я запази на всяка цена.
Както казва Льобон, тълпите вече са променени. Те ще се бият до смърт, ако господарят иска по прищявка да отнеме детето им. Или например да го вземе за еничар. Ще проклинат и ще се бият. Но ако господарят е създал закони, че това е за доброто на детето и обществото, човекът няма да протестира. Или дори да протестира, обществото ще е срещу него, защото в съзнанието му на мястото на господаря не е силата, а демокрацията и законите. Които всъщност се правят от силните, нали?
Накараха ни да носим маски. Ако беше просто ей така, щяхме да се противопоставим. Да има бунтове и прочувствени речи за свободата. Но господарите вече не действат така. Веригите и маските били за наше добро, те пазели живота ни /дали на пленниците от Африка така са им обяснявали първите дни в плантациите?/. И скоро робите с окови и маски се възмущават от тези, които слагат свободата на пиедестал и отричат оковите.
Не се и съмнявайте, че властта се самосъхранява. А тези, които виждаме по върховете, са само куклите на тези, които я държат. И ще бъдат безскрупулни, ако се противопоставим на плановете им.
Съпротивата се състои само в това на власт да бъдат хора, които не са загубили човешкото в себе си. И които няма да си правят зрелища от човешкото нещастие. И за които родината няма да е "тази страна", а отечеството. Другото е същото. Управляващи и управлявани. Власт и плебеи....и тук там някой Спартак, за когото свободата е над ценността на живота!
Елена Гунчева
