"Носенето на предпазни маски за лице скоро ще стане нещо нормално и хората трябва да свикнат с новата реалност - да живеем живота си с вируса. Този вирус няма да си отиде. Сигурен съм, че подсигуряването на някаква форма за защита на лицето ще се превърне в норма, най-малкото за да даде успокоение на хората"
Дейвид Набаро - говорител за Соvid-19 на Световната здравна организация
Да си зомби означава да съществуваш в най-неусетните и обременителните окови на робството, които не ти позволяват да обмисляш собствените си действия. Те са контролирани умствено и физически от външна сила и въздействие, дали чрез вуду магия, или вирус, вкаран в тялото им. Зомбито не е нито живо, нито мъртво, като се препъва насам-натам в неведение за света около него.
От екзотичния си роден остров Ямайка, днес зомбитата се пренесоха навсякъде по света и може би е просто съвпадение, че са толкова популярни, или е възможно да са отражение на начина по който възприемаме себе си – като полуживи и водещи безсмислен живот?
Много хора се лутат в ежедневието си, често без да знаят защо го правят. Може би са вцепенени от предписваното им поведение, или от безкрайното и целенасочено бомбардиране от медиите? Но, каквато и да е причината, много хора изглеждат като зомбирани в редица отношения. Терминът „зомби” се прилага все по-често в ежедневието ни.
Тази дума е пропила така обществото, че си е проправила път и в научната общност. Не само думата описва начина по който разглеждаме съществуването си, но тя е прилагана и към разпадането на стожерите на обществото ни.
Как човек да нарича държавата ни, която просто имитира държавност и суверинитет? Чието население масово емигрира, а оставащото на територията е оглупяло от противоречиви образователни програми, дрогирано от разрастващата се фармацевтична промишленост и уплашено до степен на безропотно подчинение от системни епидемични, епизоотични заплахи и в икономически колапс, прикриван от евросубсидии и огромни външни дългове?
Държава, която извършва хаотични движения в икономиката, политиката, здравеопазването и образованието, без искрица разум, живот, енергия и ентусиазъм? Довело до безпътна ситуация с трикратни парламентарни избори в рамките на година?
Какво се е случило? Как държавата ни стана такава? Дали причината е просто в престъпно изборно безгрижие от страна на електората, или в естествена еволюция на „демократичното” общество с присъщата му алчност и похотливо желание за свърхпечалби от страна на корпоративните и политически лидери? Или пък е в някаква конспирация?
Мнозинството загрижени хора се насочиха към алтернативните на официалните медии в интернет, за да научат причините за това. За плана на глобалистите да контролират света чрез „Новия световен ред”. Което не е новост, а термин въведен още от Хитлер.
Глобалистите са хора, които вярват че са над дребнавия национализъм. Занимават се с планетата Земя така, като че ли е лично тяхна собственост и сфера на влияние. Те се придържат към старата йезуитска философия – „Целта оправдава средствата”, макар че биха се отнесли с презрение към причисляването им към това религиозно общество, или с нацистите, довели тази философия до своята крайност.
Пропагандаторите на глобализма – социолози и медийни многознайковци описват транснационалния елит като движеща сила на световния прогрес. Независимо от скептицизма на някои, Новият световен ред наистина съществува и прави дългосрочните си планове. Голямото „зануляване”, обявено от рупора им Клаус Швааб в Давос недвусмислено налага дневния ред, към изпълнението на който правителствата по света маршируват в единен строй.
Но, как се контролират зомбитата? Естествено със социални технологии, които ежедневно прилагат над тях. По важните са: разпалване чрез държавните и частни медии на страхове, манипулиране на външни и вътрешни новини, полицейски тактики за управлрение на кризи и вътрешна сигурност, назначаване на удобен персонал в държавните и общински структури, контрол върху образованието, Биг фарма над всичко, Закони за правомощията на здравни и ветеринарни власти в критични ситуации, Законите за документите за самоличност и идентификация с електронен чип – засега в личната карта, а впоследствие и имплантиран в тялото.
Въвеждане понятието ”престъпления от омраза” за париране на всяка евентуална съпротива, съвременни генетични и микробиологични изследвания и програми за контрол над населението, дрогиране на младото поколение, закони за киберсигурност, заснимане чрез повсеместно видеонаблюдение, електронно следене в интернет и много други способи.
Естествено всяко действие има и своето противодействие. Това е не само физически, но и социален закон. Ненасилственото неподчинение е един от основноте компоненти в съпротивата, с което може да се уволни всеки парламент и всяко правителство. Но, за това е необходима воля и обединение на всички здравомислещи хора.
МОМЕНТЪТ Е НАСТЪПИЛ!
УТРЕ ЩЕ Е КЪСНО...
Светослав АТАДЖАНОВ
