За България това означава, че китайският капитал трябва да бъде разглеждан селективно, а не само през размера на инвестицията.
България подготвя участието си в 19-ата сесия на Българо-китайската междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество, която ще се проведе на 10 септември в Пекин. Срещата идва в момент, когато София търси повече китайски инвестиции, индустриално партньорство и достъп до китайския пазар, но и когато Европейският съюз все по-внимателно преценява отношенията си с Пекин не само през търговията, а и през икономическата сигурност.
Това поставя България пред необходимостта от внимателен баланс. Китайските инвестиции могат да донесат капитал, технологии и работни места, но задълбочаването на икономическите отношения не бива да се превръща в политика, отделена от общата европейска стратегия.
ЕС не търси прекъсване на икономическите отношения с Китай. Пекин остава един от най-големите търговски партньори на Съюза. В същото време Брюксел все по-ясно поставя акцент върху намаляването на стратегическите зависимости, защитата на европейската индустрия и контрола върху рисковете за сигурността.
Китайският капитал не е само икономически въпрос
За България китайските инвестиции са особено интересни в индустрията, енергетиката, транспорта, логистиката и високите технологии — области, посочени и от икономическия министър Александър Пулев при срещата му с китайския посланик Дай Цинли.
Но когато чуждестранен капитал навлиза в стратегически сектори, въпросът вече не е само колко средства ще бъдат вложени и колко работни места ще бъдат създадени.
Критичната инфраструктура, телекомуникациите, енергетиката, транспортът, дигиталните системи и ключовите технологии са част и от системата за сигурност. Затова ЕС засилва механизмите за проверка на чуждестранните инвестиции и възможните рискове за сигурността и обществения ред.
За България това означава, че китайският капитал трябва да бъде разглеждан селективно, а не само през размера на инвестицията.
Инвестиция в производство, която създава работни места, носи технологии и включва български компании във веригите на доставки, може да бъде значим икономически плюс. Съвсем различен е въпросът, когато чуждестранен инвеститор получава контрол или значително влияние върху инфраструктура или технологии със стратегическо значение.
Рискът от нови зависимости
Европа вече научи, че икономическата зависимост може да се превърне в геополитически инструмент. Затова след опита с руската енергийна зависимост ЕС започна много по-внимателно да оценява зависимостите от външни доставчици.
При Китай рисковете са свързани не само с търговията, но и с критични суровини, технологии, електроника, индустриални вериги и производствени мощности.
Това е особено важно в момент, когато Брюксел и Пекин водят труден разговор за търговския дефицит, достъпа до пазарите, държавните субсидии и конкурентоспособността на европейската индустрия. Едновременно с диалога ЕС продължава да използва инструментите си за защита на европейския пазар.
За България правилният подход е европейският
България има напълно легитимен интерес да привлича китайски инвестиции и да увеличава износа си за Китай. Но като член на ЕС тя не може да разглежда тези отношения само като двустранен икономически въпрос.
София трябва да използва възможностите, които китайският пазар и китайският капитал предлагат, но в рамките на европейските правила и при ясна оценка на потенциалните рискове за националната и европейската сигурност.
Това не означава отказ от китайски инвестиции. Означава по-високи изисквания към тях.
Предстоящата сесия на междуправителствената комисия в Пекин е възможност България да търси повече инвестиции, износ и индустриално сътрудничество. Но тя трябва да се вписва в по-широкия европейски подход към Китай — диалог и икономическо взаимодействие, съчетани с намаляване на стратегическите зависимости и защита на европейските интереси.
За България това е особено важно. Страната има нужда от инвестиции, технологии и пазари, но няма нужда от нови стратегически зависимости.
Затова правилният подход към Китай не е нито конфронтация, нито безусловно отваряне. Правилният подход за България е европейският — отворена икономика, но защитена икономическа и национална сигурност. І БГНЕС
------
Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация" на Агенция БГНЕС
