Идва правителство от немай къде

Ще сглобят нещо, колкото народът да не ги замеря с камъни

Абревиатурите ГЕРБ-СДС и ППДБ имат недоимък на мнозинство, както на бабата не ѝ стигат стотинките на Женския пазар

„Идва правителство на националното съгласие“, обявиха вчера патриотични политолози. На това Бай Ганю му вика „бошлаф“. Резултатът от тези избори беше предизвестен. Копира под индиго предишните, като в оная култова песен:

Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи строй.
Комунисти, комсомолци, пионери
заедно във труд и бой.

Боят е за оцеляването на политическите формации. Които са дълбоко изгнили отвътре, като червиви ябълки. От изборите не зависи дереджето на българския народ. Зависят само партиите, които ги легитимираме със своя вот. Това е положението Стефче, каза един приятел на жена си!

Какво ще се случи?

Абревиатурите ГЕРБ/СДС и ППДБ ще се опитат да съставят правителство. Обаче имат недоимак на мнозинство, както на бабата не й стигат стотинките на Женския пазар. Ще има пазарлък с другите кандидати за власт. Ще сглобят нещо от немай къде, колкото народът да не ги замеря с камъни.

Генезисът на проблема е в народопсихологията. Векове наред българинът се е спасявал индивидуално. „Всяка коза за свой крак“, казва народната мъдрост. Тази философия се пренася и в домораслата ни демокрация след Освобождението. Всички политически коалиции са водили страната до задънена улица.

Първият опит е на княз Александър Батенберг. През 1883 г. той решава да пробва коалиция по европейски модел. Защото там колективното мислене помага на властта. Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември е назначен смесен кабинет. Политическото образувание трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат.

Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“ със съглашателства от ден до пладне.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.

Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

През двете Балкански войни също управлява коалиция. От Народната и Прогресивнолибералната партия с лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев. Двамата са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато "нашите" са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът – национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко комбинации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена).

От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на всяка опозиция. Такъв е Конституционният блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти.

Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.

Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта взема Отечественият фронт. Скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите. Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители бяха десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест. Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха.

Сега ситуацията е същата. Какво „национално съгласие“, какви два лева. Предизборно партиите се оплюха една друга. Съревнованието беше в по-голямата храчка. Следизборно щели да си стиснат десниците, да се прегърнат и целунат. В името на собственото оцеляване.

Това ще е до осмия народен вот идната година. Според нумерологията осмицата е символ на безкрая!

Автор: Росен Тахов

trud.bg