Обръщам се към Вас не само като министър, но преди всичко като баща, чието търпение е изчерпано.
Зверското убийство в Пловдив и позорната гавра с дете в Радомир не са просто криминални хроники. Те са крайната, кървава диагноза за състоянието на нашето общество. Това не е червена лампа, а пожар, който изпепелява моралния код на следващото поколение. Обществото ни вече не е просто застрашено – то е негова жертва. Когато насилието и смъртта се превръщат в съдържание за социалните мрежи, ние вече не говорим за престъпност, а за пълна патология.
Този разпад не започна днес. През последните 20 години децата ни станаха свидетели на системна безнаказаност, в която законът се възприемаше като досадна подробност, а агресията – като най-прекият път към успеха.
Знам, че темата е болезнена, но е време за брутална искреност. Държавата няма как да замени семейството, нито може да компенсира отсъствието на родителя в процеса на израстване на неговото дете.
Колкото и здрави основи да полагаме у дома, моралният компас на детето се деформира извън него. Той се калибрира в училище, сред приятелите, в разговорите онлайн и в онова, което подрастващите консумират всеки ден в социалните мрежи. Ако не познаваш детето си – не го възпитаваш. Ако не познаваш приятелите му – не го защитаваш. Ако не знаеш с кого говори и какво вижда в телефона си - не присъстваш в живота му. Присъствието не е просто физическо съжителство, а постоянен морален ангажимент.
За съжаление, тези т.нар. локали, побоищата и униженията, които се записват и качват като трофей, вече не са случайни инциденти а екосистема. Изправени сме пред добре смазана машина, която методично произвежда насилие и го превръща в норма.
През последния месец проведох поредица от срещи с експерти по киберсигурност и анализатори на социалните мрежи, които проследяват радикализацията онлайн. Досега държавата често подценяваше мащаба на дигиталната обработка на децата ни, но този период на институционално пренебрежение приключва. Източниците на това насилие не са случайни - виждаме ясни признаци, че част от тези деца се радикализират в затворени онлайн групи и през социалните мрежи, където им се внушава, че жестокостта е сила, а емпатията е слабост.
Като министър ще използвам всяко средство, с което държавата разполага, за брутална борба с изродите, които превръщат децата ни в оръжия и нормализират варварството представяйки го като култура. Държавният контрол ще бъде наложен навсякъде – без изключения и без компромиси.
Обсъдих този въпрос и с министър-председателя Румен Радев и ще направим всичко по силите си тези мерки да станат закон.
Но това е процес, в който родителите не са публика, а първа линия на защитата. Познавайте децата си. Следете кръговете им. Бъдете там - не с контрол на страха, а с присъствие, подкрепа и като морален компас!
Защото държавата може да затвори мрежа. Може да заличи групи. Може да арестува престъпник. Но държавата никога не може да замени родителя, който е избрал да не бъде там
Иван Демерджиев
Кико
1 month before
Демерджи, по малко общи приказки и канене...ПОВЕЧЕ КОНКРЕТИКА И РЕЗУЛТАТИ...ХА ДА ВИДИМЕ...!
Коментирай