Наталия Киселова – спасителят на имунитети

Десет. Толкова е броят на народните представители от 51-то Народно събрание, чийто имунитет е поискала прокуратурата до този момент. 

Депутатите са от различни парламентарни сили, като осем от тях сами свалиха защитата си от наказателно преследване. Двама обаче – Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, които са видни представители на групата на АПС на Ахмед Доган, упорито отказват да го направят.

Още по-срамното е, че мнозинството в парламента вече веднъж също отказа да им го свали. А сега – когато прокуратурата за втори път внесе искане да им бъде отнета защитата, парламентарният шеф Наталия Киселова тупа топката и отказва да вкара тази точка в дневния ред на Народното събрание. Отново. Подчертаваме това, защото по същия начин тя отказваше да го направи и първия път.

Така при положение, че първото искане беше внесено още през ноември, то беше гласувано в пленарна зала цели два месеца по-късно. Второто беше вкарано на 4 февруари, а три седмици по-късно продължава да отлежава в деловодството на НС без изобщо да е придвижено.

Защо?

Отговорът на този въпрос е многопластов, но преди да стигнем до него, е добре да се напомни за какво точно бяха поискани имунитетите на тези двама народни представители.  

Джейхан Ибрямов се записа за историята като първият народен представител в най-новата ни история,

хванат да взема подкуп на местопрестъплението.

Депутатът на Доган, известен и като негов ковчежник, беше арестуван  на 2 октомври на столичен паркинг с ръце, маркирани от 100 000 лева рушвет от белязани банкноти. Маркировката светнала, защото Ибрямов не само взел, но и броил парите, дадени му от бизнесмен като първа вноска от общо 400 бона поискан подкуп за уреждане на обществена поръчка.

Самият депутат пък възнамерявал да ползва парите – по данни от СРС-та и свидетелствата на бизнесмена, за пазаруване на гласове.

Или иначе казано – Ибрямов е еманация на най-порочното явление на Прехода. А именно -корупция и търговия на влияние (в това число с държавни тайни и класифицирана информация на НАТО) по високите етажи на властта.

Срещу Ибрямов има две повдигнати обвинения- за измама и за търговия с влияние. Отделно върви проверка по показания на свидетеля по делото, че пред него депутатът е обяснил, че

с Доган дори са обсъждали убийството на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски,

но това щяло да стане „по-нататък“, когато намерят „парите за това“.

Доказателствата срещу „ковчежника на Доган“ са толкова сериозни и подплатени, че два съдебни състава потвърдиха наложената му мярка за неотклонение „арест“. А самият той не е зад решетките само, защото беше избран за депутат и използва имунитета си, за да се отърве от правосъдието.

Ибрямов впрочем явно много добре знае това и именно по тази причина отказва сам да се лиши от защитата си от наказателно преследване. Какъвто е случаят и с Марио Рангелов, чиято защита е поискана за търговия с гласове.

И докато едва ли някой е очаквал нещо по-различно от представителите на „дерибейския кръг“ около Доган, повече от абсурдно е Народното събрание да е техен съучастник в опита да се спасят от правосъдието, използвайки имунитетите си като смокинов лист.

Въпреки това, на 24 януари, с гласовете на 160 парламентаристи от групите на ГЕРБ, БСП, ИТН, АПС, „Възраждане“ и половината група на ПП-ДБ, НС отказа да им свали защитата. Акт, който трудно може да се определи с дума, различна от „срамен“.

Още по-срамно обаче е поведението на парламентарния шеф Наталия Киселова, която въпреки че е преподавател по конституционно право в Софийския университет, най-нагло гази и Конституцията, и правилника на Народното събрание, отказвайки вече три седмици да внесе в пленарна зала второто искане на прокуратурата за сваляне на имунитетите на Ибрямов и Рангелов.

Необясним на първи поглед отказ, предвид факта, че от държавното обвинение са приложили нови доказателства и съответно НС трябва да разгледа и тях.

Всъщност поведението на Киселова може да е необяснимо от правна гледна точка, но е напълно закономерно предвид

обвързаностите й със задкулисния кръг, който в момента защитава Ибрямов и Рангелов.

А именно – медиите, политиците и активистите от НПО-та, част от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев.

Преди да стане парламентарен шеф по номинация на БСП, Киселова беше позната в общественото пространство главно като съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев. Длъжност, която тя изпълняваше в първите няколко месеца и от мандата на настоящия президент Румен Радев.

Малцина помнят обаче, че нейната „звезда“ изгря през 2013-2014 г. покрай акциите на „Протестна мрежа“ и т.нар. „ранобудни студенти“ по окупирането на сградата на Софийския университет.

Те бяха дирижирани именно от кръга „Капитал“ и реализирани от активисти на свързаните с него НПО-та, едно от основните сред които Българският институт за правни инициативи (БИПИ).

Организация, от чийто среди стартира кариерата в изпълнителната, а след това и в законодателната власт на бившия правосъден министър и лидер в оставка на „Да, България“ Христо Иванов.

Дори бегъл поглед в сайта на БИПИ показва, че в продължение на дълги години Наталия Киселова редовно си е взаимодействала с организацията.

Тя е научен редактор на анализи на БИПИ, а също и гост в подкаста на института. Факт, който до голяма степен обяснява защо сега откровено гази Конституцията и Правилника на НС, според които депутатите имат само функционален имунитет.

А веднъж поискан той, парламентарният шеф трябва да вкара искането на прокуратурата за гласуване в пленарна зала.

За задкулисието обаче не законността и правосъдието са важни, а да брани „своите“.

Дори на цената да превърне най-висшата институция в държавата – парламента, в спасителен остров за престъпници.  

Източник: БЛИЦ