Марин Райков отива посланик в Лондон в нарушение на Закона за дипломатическия служител, забраняващ „прескачане“ от един посланически пост на друг и налагащ престой поне от две години в МВнР.
Този, който в качеството си на външен министър предложи на служебния премиер, сиреч на себе си, да стане посланик в Италия, днес публично се гаври с институциите.
Този, който като служебен премиер се самоназначи за посланик в Рим, днес отново гази законите.
Но и това не е всичко!
През 2001 година, в последните дни на кабинета „Костов“, Райков бе изпратен за посланик във Франция. В нарушение на всички дипломатически норми, недопускащи повтаряне на посланически мандат в една и съща страна, през 2010 година кабинетът „Борисов“ го изпрати за втори път посланик във Франция.
Това са факти, които не подлежат на опровержение. Те сочат, че цялата дипломатическа кариера на Райков е низ от брутални нарушения на правилниците на МВнР, на законите в страната и на световната дипломатическа практика.
Да не забравяме друга интригуваща страница в биографията на вечния посланик. През 2013-та служебният премиер на Плевнелиев организира предсрочните избори след оставката на Бойко Борисов. Оглавяваният от Райков Министерски съвет избра точно костинбродската печатница „Мултипринт“ за отпечатване на изборните бюлетини.
Съвсем случайно нейният собственик се оказа кадър на ГЕРБ.
Райков бе разпитван в прокуратурата по гръмкото дело „Костинброд“, но изобщо не се притесни и самоуверено заявяваше, че аферата е „пълно фиаско на политически сценарий и ще спихне като суфле…”
Че имаше едни незаконно отпечатани 350 000 бюлетин в Костинброд, които е трябвало да отидат до урните, това изобщо не притесни държавното обвинение, което набързо ги обяви за „технологичен брак“.
Естествено, отговорните лица в Министерския съвет бяха оневинени, в резултат на което бившият главен секретар Росен Желязков днес е транспортен министър, а Райков – с пореден посланически мандат.
Ясно е като бял ден.
Има един бивш служебен премиер, на когото настоящата власт дължи и властта си, и чистото си съдебно минало!
След като Райков е над законите и пред него коленичат всички институции, налагат се три логични въпроса:
Премиерът ли е шеф на един посланик или обратно?
Външният министър ли е принципал на ръководителите на дипломатическите ни мисии в чужбина или обратно?
Президентът ли издава указите на посланиците или обратно?
Отговорът е пред очите ни, но като слепи и глухи обитатели на колонията не го виждаме: Имаме генерал-губернатор в сянка, дърпащ дистанционно конците на държавата от посолствата ни в Париж, Рим и Лондон.
Генерал-губернаторът се връща в подмандатната територия само в кризисни ситуации, за да поеме тежкия кръст на служебен премиер и осигури поредната служебна победа на ГЕРБ.
Всъщност не е ли време за конституционна промяна, узаконяваща пожизненото посланичество на едно лице?
