Ангела Меркел: С Путин трябва да говорят политици с власт и легитимност, а не посредници

Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел се завръща публично все по-често, след като мемоарите й са на книжния пазар. Защо отсъстваше Меркел и какви са нейните планове занапред?

„Първо, имах нужда от известен период на почивка. След това написването на мемоарите ми отне две години, през които не правих почти нищо друго (б.р. - спомените излизат в края на 2024 година със заглавието „Свобода“). Писането беше свързано и с това да въведа ред в живота и в кариерата си“. Това споделя Меркел в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung, публикувано на 7 юни. 
След излизането на книгата „посещавам повече събития, които ме интересуват“, казва тя пред влиятелното немско издание. 
Представяме акценти от разговора, които биха били интересни и за българските читатели. 

Ще се завърне ли Меркел в политиката?

Обикновено около всяко голямо име в политиката витае въпросът дали е възможно завръщане на голямата сцена на друг влиятелен пост. Меркел не прави изключение, като слухове са й приписвали дори амбицията да стане президент на ФРГ. Категоричният й отговор е отрицателен. 

„Вече не съм активен политик. Това не означава, че съм станала  аполитична. Разбира се, с професионалния си опит имам с какво да допринеса тук или там. Има и интерес към това. Но с текуща политика не се занимавам. (...) Всичко в живота си има своето време. Моята политическа кариера не беше кратка - тя продължи от 1990 до 2021 г. Бях активна над 30 години, винаги на ръководни позиции, много бързо станах министър (б.р. - Меркел става министър в правителство на Хелмут Кол още пез 1990 година). Имам пълноценен политически живот зад гърба си. Нямам енергията, стремежа или любопитството към нови постове.“

Може ли да бъде посредник в диалога с Владимир Путин?

Само при три седмици в световните медии се завъртя новината, че Европейският съюз обмислял като възможни посредници в преговорите с руския президент Владимир Путин Ангела Меркел или Марио Драги. Факт е, че водещата „тройка“ от европейски държави – Франция, Великобритания и Германия, говорят усилено за мир с Москва, но поставят редица условия. Диалогът с Кремъл изглежда в задънена улица. Тогава? 

На въпрос на FAZ за евентуално посредничество Меркел казва: 
„Както знам от опит, човек може да преговаря с руския президент, само ако притежава политическа власт, която му е дадена по силата на демокрацията. Франсоа Оланд и аз не бихме помолили някой да води преговорите с Путин в Минск вместо нас. Това е въпрос на тези, които имат власт и легитимност. Разбира се, това не означава, че пазя знанията си за себе си, когато някой поиска съвета ми.“

Конфронтирана и с въпроси за промяната в отношенията на Европа и Съединените щати, както и за контактите с Русия, Меркел споделя: „Не мисля, че е достатъчно само Съединените американски щати да поемат задачата да поддържат контакт с Русия. През 2021 г. президентът Байдън се срещна с президента Путин в Женева и на последното ми официално заседание на Европейския съвет подчертах точно тази теза: не бива да оставяме това единствено на американския президент. Това е задача, която дълбоко засяга и европейските интереси. Предложих Европейският съюз да изработи формат за преговори, но инициативата се провали. Някои твърдяха, че нямаме единна политика по отношение на Русия. Моят отговор беше: Тогава трябва да продължим да се срещаме, докато не я получим. (...) Европейската сила и суверенитет имат две страни на една и съща монета: военна сила и дипломация. Дипломацията също трябва да играе важна роля.“

За Тръмп през първия му мандат в Белия дом и сега

За американския президент, с когото тя общуваше като канцлер през първия му мандат, Меркел е откровена: „Той е труден партньор. Не може да си представи, че в политиката не само едната страна, а и двете страни могат да спечелят. Вероятно това е свързано с кариерата му като предприемач на недвижими имоти, където важи следното: „Само един човек може да се сдобие с парче земя. Ако някой друг го получи, аз съм загубил." Това е мотото, което ръководи президента Тръмп и в политиката (...) То намира отражение в абсолютния му скептицизъм към многостранните организации, които се основават на предпоставката, че всички печелят.“

Според нейните наблюдение през настоящия си втори мандат Тръмп е много по-добре подготвен. По-внимателно, по думите й, се разглеждат интересите на технологичната индустрия, налице е и идеологическа надстройка, която се разчита в стратегията за сигурност, публикувана миналата есен. 
Меркел е категорична, че стратегията на САЩ има различна цел от европейската и това е ново в отношенията Европа-Америка. 
Затова европейските политици трябва много по-ясно да представляват европейските интереси, които могат да противоречат на американските. 
„Вече не може да се разчита на обща основа от ценности, както беше преди. Това значително отслабва единството, което наричахме Запад. Китай със сигурност наблюдава това с интерес“, отбелязва Меркел. 

За бежанската криза 11 години по-късно

Няма спор – едно от действията, с които Ангела Меркел ще остане в политическата история – на Германия, на Европа и на света, е отварянето на границата за бежанската вълна, която бе тръгнала към Западна Европа. „Добре дошли“ и „Ще се справим“ бяха посланията й, цитирани дълго и в цял свят. 11 години по-късно Меркел е конфронтирана с въпроса „Справихме ли се?“

„Постигнахме много, но разбира се, не сме го постигнали сто процента. „Можем да го направим“ е процес, но успяхме да се справим с хуманитарната криза по онова време с помощта на много хора и поддръжници (...) Все още имаме проблеми с нелегалната миграция днес. За мен винаги е било важно да мислим по този въпрос на европейско ниво, в рамките на Шенгенското пространство, а не на национално ниво.“ 

„Проявих разбиране към хората, които идваха при нас“, казва Меркел. 
По думите й процесът трябва да се управлява по „хуманитарен начин, който не нарушава човешкото достойнство на индивида.“
Тя дава пример и със сделката, сключена между ЕС и Турция, за която също била много упреквана, като наричали споразумението дори „мръсна сделка“. „Но аз разбирах ролята си като ръководител на правителството така: да реализираме нашите ценности, но и нашите интереси. А нашият интерес не можеше да бъде да приемаме десет хиляди нови мигранти всеки ден. Просто не бихме могли да се справим с това.“

Има ли връзка между възхода на „Алтернатива за Германия“ с отворените граници през 2015 година?

В интервюто Меркел припомня, че на федералните избори през 2013 г., „Алтернатива за Германия“ за малко не успя да влезе в Бундестага, а впоследствие подкрепата за нея тръгна надолу. Нови сили й вдъхват протестите на „Пегида“ в източната част на Германия, които започнаха през 2014 година. Това, подчертава Меркел, „беше преди решението ми през септември 2015 г. да не се опитвам да върна многото бежанци на австрийско-германската граница, евентуално дори със сила. Разбира се, моето решение допринесе за повторното покачване на рейтинга на „Алтернатива за Германия“.

Тя коментира и думите на Франц Йозеф Щраус (б.р. - министър-председател на Бавария от 1978 до 1988), според които нито една демократично легитимна партия не трябва да се позиционира по-вдясно от ХСС и ХДС. Нещо, което с политиката си спрямо миграцията, бе позволено на АзГ от двете консервативните формации, които са водещи политически сили в следвоенна Германия. 
„До известна степен съм съгласна с изявлението на Шраус. От друга страна, то не може да означава, че ХДС и ХСС поставят под въпрос основни принципи на собствената си визия  – европейското единство, НАТО, човешкото достойнство. Когато напуснах поста си през 2021 г., АзГ имаше между 10-11% подкрепа в социологическите проучвания. Това отчасти се дължеше на проблемите в миграционната политика, но мисля, че вътрешният конфликт в коалицията (ХДС/ХСС) срещу моето решение също не допринесе за това АзГ да остане с малко влияние.“

Какво трябва да търпи един канцлер?

По повод скорошно оплакване на Фридрих Мерц, че никой канцлер преди него не е трябвало да търпи такава враждебност в социалните мрежи, Меркел признава: „Винаги съм се обръщала към Хелмут Кол за съвети. Той твърди, че никой не го е принуждавал да върши тази работа. Длъжностната характеристика на канцлера включва прекрасни преживявания, но и неща, които човек трябва да изтърпи.(...) 
Нека го кажем така: Нуждаете се от вътрешно удовлетворение, известна устойчивост и голямо сърце.“

https://epicenter.bg/