ФАЦ: Държавите от ЕС заобикалят собствените си санкции срещу Русия, България не отчита нито едно нарушение

Това показва нов доклад на Европейската сметна палата.

Европейски компоненти продължават да попадат в руски дронове и ракети въпреки наложените от Европейския съюз санкции, като заобикалянето на ограниченията се улеснява от различията в контрола между отделните държави членки. Това показва нов доклад на Европейската сметна палата, съобщава „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Европейската комисия наскоро е анализирала произхода на компонентите, открити в руски дронове и ракети. Резултатите са изненадващи: от общо 202 компонента само осем са дошли директно от Европейския съюз. Общо 145 обаче произхождат от западните вериги за доставки. Сред тях има множество части, които са достигнали до Русия по заобиколни маршрути от ЕС в нарушение на действащите търговски санкции.

Европейската сметна палата е проучила как това е възможно и каква роля играят самите държави членки.

С вече приетите 21 пакета санкции страните от ЕС постепенно затегнаха ограниченията върху износа за Русия. Те засягат преди всичко стоки от значение за военната индустрия, включително продукти с двойна употреба - гражданска и военна.

Според одиторите директната търговия с тези стоки е „почти напълно преустановена“ от 2023 г. насам. Русия е успяла да замени малка част от тях с продукти от Китай и Индия, но продължава да получава значителна част от необходимите компоненти от Европа чрез трети държави, които не са наложили санкции.

Докладът посочва като примери Армения, Турция и Казахстан.

До началото на войната в Украйна Казахстан почти не е внасял сачмени лагери от Европа, нито е изнасял подобни продукти за Русия. След това търговията рязко се увеличава. До 2025 г. страната е внесла лагери от ЕС на стойност 58 млн. евро, като е изнесла значителна част от тях за Русия и Беларус на стойност 34 млн. евро.

ЕС се опитва да ограничи подобни практики, като включва подозрителни компании в трети държави в черни списъци. На тези дружества се забранява да получават компоненти, обхванати от санкциите.

Мерките обаче постоянно изостават от начините за заобикалянето им. Веднага след като дадена компания бъде включена в списъка, на нейно място се появява друга.

Европейската сметна палата предупреждава, че особено в Югоизточна Азия възникват „нови центрове за заобикаляне на санкциите“, включително в Малайзия и Тайланд.

Основното внимание на одиторите обаче е насочено не толкова към тези държави, колкото към самите членки на ЕС, откъдето произхождат стоките. Очевидно износът продължава дори към санкционирани компании в трети държави, а понякога и директно към Русия.

Полша връща забранена пратка, Италия я изпраща отново към Русия

Докладът съдържа особено показателни примери за различията в прилагането на санкциите.

Митническите власти в Литва и Полша са отказали да разрешат преминаването на пратка за Русия, чието изпращане първоначално е било одобрено от Италия по хуманитарни причини.

Както обясни представител на Европейската сметна палата, при проверката на камион се установило, че стоката всъщност е предназначена за друг краен получател, който не е бил посочен в документите. Това представлява явно нарушение на правилата.

В полския случай пратката била върната обратно в Италия.

По-нататък обаче докладът констатира: „В Италия стоките отново бяха освободени за износ към Русия и изпратени през италианско пристанище до местоназначение на руска територия.“

Компаниите се възползват от обстоятелството, че органите в отделните държави членки прилагат европейските разпоредби с различна строгост.

Балтийските държави, Полша, Финландия и Хърватия поддържат тясна координация и изискват от износителите допълнителни документи, включително декларации от производителите за крайното предназначение на стоките.

Само през 2024 г. Латвия е отказала в 2100 случая износа за държави извън ЕС на стоки, произхождащи от други страни членки.

На този фон докладът посочва показателен факт за България, която също се намира на външната граница на Европейския съюз.

„От 2022 г. насам в България не са регистрирани нарушения на търговските санкции на ЕС, свързани със стоки, произхождащи от други държави членки и изнасяни през България към страни извън митническата територия на ЕС“, се посочва в документа.

Одиторите не правят изводи от тази констатация, тъй като докладите на Европейската сметна палата са със строго технически характер.

„Колкото по-дълбоко се копае, толкова по-политически става въпросът“, казва латвиецът Михаилс Козловс, ръководител на екипа, подготвил специалния доклад.

Брюксел трябва да засили контрола върху националните митнически власти

Европейската сметна палата препоръчва на Европейската комисия да упражнява по-строг надзор и системно да следи дали търговските санкции се прилагат еднакво във всички държави членки.

Одиторите настояват също формулировките в решенията за санкции да бъдат по-ясни.

Понякога нееднозначни понятия оставят прекалено широко поле за тълкуване, например когато държавите са призовавани да предприемат „всички подходящи мерки“.

Когато съществува политическа воля за прилагане на ограниченията, подобни формулировки са достатъчни. Когато такава воля липсва, се появяват вратички за заобикаляне на санкциите. | БГНЕС