КОИ СА ПАЛЕСТИНЦИТЕ

Израелско-Палестинският ужас от последните дни отново поставя основния въпрос: 

Чия е тази земя, в която днес живеят два народа, изпълнени с абсолютна нетърпимост един към друг? Кой е нейният изконен стопанин?

А също:

Кои са палестинците? Араби ли са те? Откога датира битката им с Израел?  

Красноречив факт е, че повечето енциклопедии не дават ясен отговор какво точно означава Палестина и кои са палестинците. В повечето случаи изложените обяснения в Уикипедия са погрешни и това едва ли е случайно. Много неверни неща са написани за произхода на този прадревен етнос и причината е ясна - той е осъден на смърт от днешните господари на света.

В древните писания палестинците са упоменати като "пелищим", което означава "бели". Палестина означава Балестина - страна на бели хора. От един момент нататък в Библията те постоянно са наричани филистимляни, име, което има същия смисъл. Друго древно название, което обхваща палестинците, сирийците, народите на Месопотамия и югоизточната част на Анатолия, е арамеи. Днес древното арамейско население е поделено между съвременните държави Турция, Сирия, Ирак, Ливан и Израел - районите на Палестинската автономия - т.нар. Западен бряг и Ивицата Газа. Поради вековното верско и етническо потисничество в Близкия Изток, упражнявано от Турция и от Израел - палестинският народ и останалите арамеи са се пръснали по цял свят и имат огромна диаспора.

Пелищим означава пеласги - най-древното население на Европа, Кавказ, Близкия Изток, Северна Африка. То обитава предимно Средиземноморския басейн, островите, полуостровите и принадлежите морета - Бяло, Черно, Червено. Омир нарича пеласгийското население на о. Крит - "племе свещено". Според мен пеласгите са атлантска подраса - потомци на оцелелите атланти, смесени с новата човешка раса. 

В изследванията си многократно съм давала примери за близостта на арамейската лексика с тракийската и българската. Това е очевидно и от топонимите и хидронимите, споменати в Библията. Пелищим са част от нашите пеласгийски деди, обитавали в най-дълбока древност, както Източното Средиземноморие и неговия хинтерланд, така и Балканския полуостров. 

Ханаан - "Обетованата ( обещаната ) земя", както я наричат евреите, според някои изследователи е т.нар. Плодороден полумесец, включващ териториите на Палестина, Финикия, Сирия, част от Египет и крайбрежието на съвременна Йордания. Според други - то съвпада с територията на Палестина. На едно място в Петокнижието на Мойсей, Яхве обещава на израилския народ "цялата земя от египетската река ( Нил ) до Ефрат.

Особено ценена в древността е изключително плодородната долина на р. Йордан и областта на т.нар. Петградие около Мъртво море, районът на Содом и Гомор - обработена и напоявана "като Господнята градина" ( Битие ). 

В Петокнижието на Мойсей на няколко пъти се изброяват ханаанските народи - хананеи, евеи, ( евусеи), ферезеи ( гергесеи ). Те се делят и на хананеи и амореи ( което дешифрирам като "отвъдморски" по произход ). Доколкото се разбира от текстовете, амореите са особено население, тясно свързано с т.нар. синове на Енак или потомци на Енак - исполините. Исполините имат царства в Палестина и в земите, включени днес в територията на Йордания. Такова е царството Васан на исполина Ог с 60 мощни градове, сред които Едреи и Села ( Сала ) - прочутият днес град Петра в Йордания. Край Хеврон живеят Ахиман, Сесай и Талмай, също великани, Енакови деца. Особен статут в Ханаан имат аморейските градове Иерихон, чието истинско име е Арийха, Гай, Макед и др.

Фактът, че палестинските народи са изконните господари на "Обетованата земя" Ханаан и на територията на която е създадена както древната, така и съвременната израелска държава, не подлежи на никакво съмнение. Историята на еврейското завоевание на Палестина е описана стъпка по стъпка в Петокнижието - Тората. На началото на похода към Обетованата земя е посветена главата "Изход" - излизането от Египет. В "Числа" и "Второзаконие" Мойсей описва, освен срещите с Яхве, основополагащите принципи на юдаизма и наложения нов обществен и религиозен ред, също и трудностите при прекосяването на Синайската пустина и първите победоносни сблъсъци с аморейските народи, които обитават земите, граничещи с пустинята. Унищожено е царството на Сион, цар на Есевон. Под командването на Мойсей се извършва изтреблението на Енаковите синове - потомците на атлантската раса.

По сурова и нетърпяща никакво възражение заповед на своя бог, Мойсей дава началото на невиждано дотогава етническо прочистване на завладените палестински територии - пълно изтребление на обитателите на завзетите земи. Мъже, жени, деца и старци са изклани "с острото на ножа". Превзетите цветущи градове са опожарени. Никой не бива да оцелее. Това е първият описан в човешката история абсолютен, безпрекословен геноцид. Земите на унищожените народи се предават на 12 -те израилския колена.

"16. Но в градовете на тия народи, които Господ ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа.

17. а предай ги на заклятие ( изколване ): хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци, евусейци ( и гергесейци ), както ти бе заповядал Господ, бог твой". 

( Второзаконие, гл. 20 )

В "Книга на Исус Навин" е описано едно към едно навлизането на евреите в Ханаан, подир изтичането на 40-те години в пустинята и всяващата ужас етническа чистка след завладяването на поредния град. Исус Навин е пълководецът, поставен лично от Мойсей за ръководител на еврейския народ. Град Иерихон ( Арийха ) се сгромолясва от високотехнологично вибрационно оръжие. Всичките му жители са изклани. Аморейските царе организират съюз срещу настъпващите евреи, но той е разгромен при Макед. Може би точно мястото на древния Макед е бъдещото поле на последния бой - Армагедон.

Яхве заявява, че ще поразява ханаанци и ще ги предава на евреите постепенно - за да не пустеят земите и да не станат обиталище на диви зверове.

Град Иерусалим е завладян от евреите чак по времето на цар Давид.

Ето как само от свидетелствата на Стария завет и от никакви други писания, става ясно, че евреите не са изконни жители, а завоеватели на Палестина.

Всъщност техният апетит за тая прекрасна някога земя, постепенно превърната в пустиня, пламва още когато праотецът на евреите Аврам се поселва в нея. Първата частичка земна твърд от Ханаан, която евреите придобиват, е пещерата срещу Мамриевата дъбрава и прилежаща нива, която хетеецът Ефрон подарява на Аврам, за да погребе починалата си съпруга Сара. В Ханаан подир Аврам живеят три поколения негови потомци. Иосиф преселва баща си Иаков и братята си, в Египет, в областта Гесен. Четиристотин години по-късно Мойсей извежда сънародниците си от Египет, обещавайки им Ханаан, в която текат "мляко и мед". 

Началото на завоеванието на Палестина от евреите се отнася най-вероятно към средата на второто хилядолетие преди Христа. Преди около 1 500 г. пр.н.е. палестинците изтеглят "късата сламка" и започва тяхното мъченичество. Земите на "филистимляните" стават все по-тесни, пришълците изтикват изконните жители и продължават етническата чистка, съчетана с абсолютна религиозна нетърпимост. Палестинските народи са слънцепоклонници и изповядват и култа към Бел ( Баал - буквално "Бял"). В завладените територии, оцелелите еднозначно са принуждавани да приемат юдаизма. Така в халдейската кръв на евреите, частично се влива и ханаанска.

В Библията ясно са описани борбите между филистимляни и евреи - вече като два враждуващи народи в Палестина. Еврейското царство се разделя на две неравни по територия части - Юдея и Израил

През 6 в. преди Христа вавилонският цар Навуходоносор разрушава Иерусалим - столицата на Юдея и отвежда евреите във Вавилон. Следва завръщане, описано в книга на Неемия. През 332 г. пр. Хр. Палестина е покорена от Александър Македонски и става част от огромното му царство, разделено след смъртта му между диадохите и епигоните. Следва кратък период на независимост на еврейската държава, подир който през 63 г. пр. Хр. Гней Помпей завоюва територията на Палестина за Римската империя. Образувани са васални държавици. След разгрома на еврейското въстание, водено от Бар Кохба, Тит, който е съимператор на баща си Веспасиан, разрушава храма в Иерусалим, продава почти половин милион евреи в робство, извежда ги от страната, която те обитават от 1500 години и ги заселва из цялата империя. 

Следователно, с известни прекъсвания, евреите владеят Обетованата земя в течение на хилядолетие - доколкото в 15-то столетие преди Христа, те правят първите си завоевания в Ханаан. А колко хилядолетия са я владели нейните изконни жители - народите на Палестина? Вероятно от Потопа до момента на израилското нашествие плюс вековете на завладяване - както споменах, Иерусалим е паднал под еврейска власт при цар Давид, тоест ок. 1000 години пр.Хр.

Палестина е Родина на Христа. Като част от Римската империя, а по-късно като провинция на Византия, Палестина е земя на християни. До 7 в., когато е превзета от арабите.

Араби ли са палестинците? 

На фона на всичко, казано дотук, такъв въпрос звучи нелепо. Но силни арабски инфилтрати има през столетията арабска власт. Арабските завоевания винаги са свързани с насилствена ислямизация и задължително внедряване на арабския език. Извършва се и ислямизация, особено в периода на турското владичество, под което пада целият Близък Изток. Палестинците, доколкото ми е известно, говорят много специфичен арабски. Парадоксално, ислямизацията и арабизацията особено се засилват през 20 в. Една от причините е, че огромна част от арамеите - християни емигрира в Европа и Америка, за да спаси живота си и да постигне достоен граждански статус. Тези хора напълно се интегрират в европейските общества и дори имат водеща интелектуална роля в тях.

И ето, днес отново - за кой ли път - палестинците са жертви на ГЕНОЦИД. 

Два и половина милиона страдалци -  мъже, жени, деца, старци са обречени да загинат от жажда, глад и болести в тесния затвор на "ивицата" Газа - чудовищна присъда, произнесена и изпълнявана с безчовечна жестокост.

Едно е ясно - ако има народ с още по-нещастна съдба от нашата, българската - това е НАРОДЪТ НА ПАЛЕСТИНА.

Милена Върбанова