Отворено писмо на проф. Джефри Сакс до канцлер Фридрих Мерц

Отворено писмо до канцлера Фридрих Мерц

Икономистът и дипломат Джефри Сакс призовава германския канцлер Мерц да започне незабавни преговори с руския президент Владимир Путин за мир в Европа.

Джефри Д. Сакс | 27 май 2026 | Берлинер Цайтунг

Канцлер Мерц,

Когато преди половин година Ви написах отворено писмо, призовах Германия да се стреми към дипломация с Русия, вместо към нормализиране на войната. Шест месеца по-късно ситуацията в Европа е драматично влошена. Европа и Русия се плъзгат към открита война. И в този наклон, канцлер, Вашата отговорност е единствена. Никой европейски лидер – нито в Париж, нито във Варшава, нито в Рим – не заема позицията, която Германия заема, нито има силата, която Вие лично притежавате, за да прекъснете тази катастрофа. Ще се опитате ли да постигнете мир?

Вие самият, заедно с премиера Мелони и президента Макрон, призовахте през януари 2026 г. Европа да възобнови отношенията си с Русия и описахте Русия като „европейска страна“. И все пак не предприехте дипломация. С бъдещето на Европа, заложено на карта, това е извънредно отричане на лидерството. Опитахте ли, през месеците си като канцлер, дори един съществен диалог с президента Путин? Вашият външен министър опита ли се за съществен диалог с външния министър Лавров? Истински разговори, такива, които сложиха край на Студената война. Отговорът, доколкото разкриват публичните данни, е „не“. Нито веднъж. И не поради липса на осъзнаване на неотложността.

Последните дни донесоха опасно ускорение, което би трябвало да съсредоточи вниманието на всеки европеец. И двете столици са подложени на продължителни атаки: украински далекобойни дронове са ударили дълбоко в Москва, включително граждански обекти; руските ракетни и дронови удари срещу Киев значително се засилиха. Украински дронове са преминали във въздушното пространство на балтийските държави, което създава непосредствена вероятност за инцидент, който би могъл да въвлече Европа директно във войната. Ужасяващ украински удар по момчешко училище в Луганск допълнително ерозира малкото останали средства за сдържаност. А на 25 май външният министър Сергей Лавров, действайки по инструкции на президента Путин, официално уведоми държавния секретар на Съединените щати, че руските въоръжени сили започват „систематични и продължителни удари“ по съоръжения и центрове за вземане на решения в Киев, а руското външно министерство е посъветвало Съединените щати и други страни да „осигурят евакуацията на своя дипломатически персонал и други граждани от столицата на Украйна“. Това послание е пролог към голяма ескалация. Дипломацията е по-спешна от всякога.

Начинът да защитим Украйна не е продължаващо клане, а мир при условия, приемливи за всички страни. Вместо това сме изправени пред ескалация, с повече смъртни случаи, повече разрушения и реална перспектива за война, която се разширява отвъд Украйна. Като призовавате за все повече оръжия, все по-голям боен капацитет и все по-шумни демонстрации на „решимост“, и като сигнализирате, че Германия се готви за война, вместо да работи за нейното прекратяване, вие позволихте на Берлин да се превърне в ускорител, а не в спирачка, на война в цяла Европа.

Отговорност на Германия: Шест подробности

Германия носи дълбока отговорност за ситуацията, пред която е изправена сега. Преди германската политика да може да бъде пренасочена към мир, трябва да се обърне честно внимание на нейното досие. По-долу излагам шест сериозни провала на германската външна политика спрямо Русия след обединението на Германия през 1990 г.

Първо — Договорът 2+4 и разширяването на НАТО на изток. На 12 септември 1990 г. в Москва Германия подписа Договора за окончателно уреждане на отношенията с Германия — „Договорът 2+4“ — с който завърши обединението на Германия. Този договор беше осигурен, защото на Михаил Горбачов бяха дадени тържествени уверения от Ханс-Дитрих Геншер, Хелмут Кол, Джеймс Бейкър и други западни лидери, че НАТО няма да се движи на изток. Разсекретеният документ — включително вече публичните меморандуми, събрани от Националния архив за сигурност на университета „Джордж Вашингтон“ — е недвусмислен: тези уверения бяха дадени и по това време очевидно са били предназначени да се прилагат отвъд територията на бившата ГДР към Източна Европа. Тези уверения бяха потвърдени през 1990 и 1991 г.

Договорът 2+4 ограничава разполагането на войски на НАТО в бившата ГДР и напомня за принципите на Заключителния акт от Хелзинки, който подчертава, че сигурността на никоя държава не трябва да бъде за сметка на тази на друга. Някой сериозен човек вярва ли, че Съветският съюз се е интересувал от западните войски на територията на бившата ГДР, но е бил безразличен към армиите на НАТО във Варшава, Вилнюс или Киев? Разбира се, че не.

Въпросът за разширяването на НАТО беше обсъден подробно и Германия даде на съветските лидери изрични уверения за неразширяване на изток, които след това бяха нарушени. Германия беше основният бенефициент на тези уверения, които представляваха „услуга за услуга“ за обединението на Германия. И все пак още през 1993 г. германските лидери започнаха да насърчават нарушаването на тези уверения.

Второ — показанията на самата канцлерка Меркел. В мемоарите си Ангела Меркел пише с поразителна откровеност, че по време на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. е разбирала, че поканата на Украйна и Грузия в НАТО би била равносилна на обявяване на война на Русия. Тя е знаела червената линия на Русия. И въпреки това се е поддала на американския натиск, приемайки компромисното комюнике, че Украйна и Грузия „ще станат“ членове на НАТО. Това единствено изречение е дало началото на катастрофите от 2014 г. и 2022 г. По-късната откровеност на Меркел е подарък за нейните наследници: тя ви е казала, ясно и със свои думи, това, което се е разбирало по онова време. Германия не бива сега да се преструва на друго.

Трето — предателството на споразумението от 21 февруари 2014 г. На 21 февруари 2014 г. в Киев тогавашният външен министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, заедно със своите полски и френски колеги, посредничи за споразумение между президента Янукович и опозицията. Споразумението предвиждаше връщане към конституцията от 2004 г., сформиране на правителство на националното единство и предсрочни президентски избори. Президентът Путин беше консултиран; споразумението беше потвърдено. Това беше сериозно дипломатическо постижение в условия на интензивно насилие. И все пак в рамките на двадесет и четири часа Янукович беше свален от власт чрез насилствен преврат. Германия не настоя за споразумението, което току-що беше гарантирала. Вместо това, следвайки примера на САЩ, Германия подкрепи новото правителство, сякаш не е имало споразумение. Това решение убеди Москва, че на западните подписи не може да се вярва.

Четвърто — Минск II. През февруари 2015 г. канцлерът Меркел лично договори Минск II в Нормандския формат и обеща политическа подкрепа на Германия чрез Декларацията за подкрепа, приета в Минск на 12 февруари 2015 г. В продължение на седем години ключовата политическа клауза — автономия за регионите на Донбас в рамките на суверенна Украйна — никога не беше изпълнена от Киев. Германия не оказа натиск върху Киев да приложи клаузата за автономия, която отстояваше — и по-късно Меркел призна, че споразумението е било използвано като задържащо действие, за да се позволи на Украйна да се превъоръжи. Президентът Оланд каза същото. С други думи, гаранцията изобщо не беше гаранция. Тя беше стратегия — отново по нареждане на Вашингтон. За пореден път посланието към Москва беше, че на западните подписи не може да се вярва.

Пето — „Северен поток“. На 7 февруари 2022 г. в Източната зала на Белия дом президентът Байдън обяви — до него стоеше тогавашният канцлер Олаф Шолц — че „ако Русия нахлуе… тогава вече няма да има „Северен поток 2“. Ще му сложим край“. На въпроса как, той отговори: „Обещавам ви, ще можем да го направим“. Тръбопроводите бяха унищожени седем месеца по-късно при акт на саботаж в Балтийско море. Наличните доказателства — разследващи журналистически доклади в Съединените щати и Германия, следата, проследена от германския федерален прокурор, и публичните изявления на бивши служители — сочат категорично към съвместна украинско-американска операция. Германското правителство отдавна знае това. И въпреки това Германия позволи публичната вина да падне върху Русия, въпреки преките доказателства, докато акт на индустриален саботаж срещу германската икономика остана ненаказателно преследван и без отговор.

Шесто — споразумението от Истанбул от април 2022 г., което беше на една ръка разстояние. Само седмици след руската инвазия през февруари 2022 г., руски и украински преговарящи се събраха в Истанбул относно условията на мирно споразумение: украински неутралитет извън НАТО, многостранни гаранции за сигурност, договорени ограничения за войските и политическо разрешаване на въпросите за Донбас и Крим с течение на времето. Споразумението беше подписано в рамките на няколко дни. Бившият израелски премиер Нафтали Бенет, един от медиаторите, потвърди публично, че сделката е била близо и че Западът — по-специално Съединените щати и Обединеното кралство — са предприели действия за нейното блокиране. Мисията на премиера Борис Джонсън в Киев през април 2022 г., за да инструктира Украйна да не подписва, е публично достояние. Стотици хиляди украински и руски животи, както и по-широкият европейски ред, платиха цената за тази намеса между САЩ и Обединеното кралство. Германия не е повдигнала въпроса за това — въпреки че Германия, повече от всяка друга европейска държава, е понесла икономическите последици.

Втората катастрофа: Икономическото самоунищожение на Германия

Първата ви грижа трябва да бъде мирът. Вчерашното съобщение от Москва ни показва колко късно е. Но наред с първата се разгръща и втора катастрофа: умишленото унищожаване на германската икономика, като Берлин е едновременно автор и жертва.

Индустриалната икономика на Германия е изградена върху търговията с Русия. Унищожаването на „Северен поток“ и последвалото прекъсване на търговските отношения на Германия с Русия доведоха до това Германия да купува природен газ от Съединените щати на цени, няколко пъти по-високи от руския газ от тръбопровода, който той замени. Това е индустриално самоубийство. Химическият сектор на Германия, нейният стоманодобивен сектор, нейната стъкларска промишленост, нейните енергоемки производители – самите основи на средното общество (Mittelstand) – губят международна конкурентоспособност ден след ден. Квалифицираните работни места се изчерпват от германската икономика. А германските данъкоплатци и германските потребители извършват трансфер на национално богатство от Германия към американски производители на газ в мащаб, безпрецедентен в следвоенна Европа.

В допълнение към това, германското правителство сега обещава огромно изграждане на отбранителни ресурси – стотици милиарди евро през следващото десетилетие – за да се въоръжи за война, която дипломацията може лесно да предотврати. Това е дълбоко неправилно разпределение на националните ресурси. Основното предизвикателство, пред което е изправена Германия през това десетилетие, е конкурентоспособността в дигиталната ера. Всяко евро, похарчено за танкове, ракети и артилерийски снаряди, е евро, което не е похарчено за капацитета на Германия в областта на изкуствения интелект, за проектиране и производство на чипове, за енергийната ѝ инфраструктура и за високоскоростните цифрови мрежи, от които Германия се нуждае, за да остане водеща световна икономика.

Суровата реалност, г-н канцлер, е, че с тези оръжия не може да се купи сигурност, която дипломацията не може да купи на нищожна част от цената, и няма просперитет без инвестициите в цифрови технологии и енергия, които това натрупване на оръжия ще измести.

Моята жалба

Канцлер Мерц, повече от всеки друг европейски лидер, въпросът дали Европа ще изпадне в обща война или ще се върне към преговори и към икономическо оздравяване, зависи от вас. Часът е много късно. Вчерашното официално послание от Москва до Вашингтон го казва изрично. Моля, започнете диалог с президента Путин. Моля, изпратете външния си министър в Москва или поканете външния министър на Русия в Берлин. Моля, отворете отново каналите на ОССЕ, на които Германия позволи да атрофират. Моля, кажете на Киев да прекрати ударите си по цивилни цели.

Най-важното е, моля, да кажете на германската общественост истината: че договореният мир, основан на неутралитета на Украйна, е реалистичният път за излизане от катастрофата и че възстановяването на нормални икономически отношения с Русия е реалистичният път за излизане от индустриалния упадък на Германия.

Условията на приемливо споразумение, което Германия би могла да предложи, са ясни. Боевете биха спрели на линията на примирие. Всички страни биха се отказали от всяко бъдещо прибягване до насилие по въпроса за границите. Украйна би възстановила неутралитета си, а НАТО би се отказал завинаги от по-нататъшно разширяване на изток.

Европа и Русия биха възстановили икономическите отношения и биха спрели подстрекателството към война. ОССЕ отново ще се превърне в централен форум за европейска сигурност, с фундаменталния принцип, че европейската сигурност е неделима и не се основава на военни блокове, разделящи Европа. Наред с този мир, Германия ще пренасочи националните си ресурси към инвестиции в цифрови технологии, изкуствен интелект, полупроводници и енергетика, които икономическото бъдеще на Германия изисква.

Историята ще запише какво правите през следващите седмици и какво не успявате да направите. Същото ще запише и германската общественост. Същото ще запише и народите на Русия, Украйна и Европа като цяло. Време е за дипломация, г-н канцлер. Изборът е ваш.

С уважение,

Джефри Д. Сакс

Университетски професор в Колумбийския университет

https://punctum-blog.com/