Според Мицкоски Орбан също е тиранин и фашист

След разделянето на РСМ от Албания по пътя към ЕС, в момента унгарският премиер е на практика единствен съюзник на Скопие в Европа

Още от Средновековието имат навика да се бърка в балканските дела

Един от любимите лозунги на водената от управляващата в РСМ партия ВМРО-ДПМНЕ тълпа е: “Българи - татари и фашисти!” А определението, което дава във Фейсбук един средностатистически “северен македонец” за българин е: “Бугарин е граѓанин на Бугарија, но не е националност. Бугарин е мелез од повеќе народи и вери - туркомонголи, татари, хуни и т. н.” Ясно е, че сме “татари” заради прабългарския си корен. “Фашисти” пък сме заради участието на България на страната на Тристранния пакт по време на Втората световна война. Депутатът от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски дори поиска закон, забраняващ създаването и регистрирането на (български) сдружения, които имат пряка връзка с Третия Райх и фашисткия режим.

Добре, нека сега се върна към злободневието. Само преди няколко дни в РСМ на официално посещение бе големият приятел на братския северномакедонски народ, унгарският министър-председател Виктор Орбан. Тогава той застана твърдо зад позицията на Република Северна Македония, като предложи на колегата си Християн Мицкоски да посредничи с България, ако тя приеме. След разделянето на РСМ от Албания по пътя към ЕС, в момента Орбан е на практика единствен съюзник на Скопие в Европа. От срещата в Охрид той коментира, че срещу северните македонци се извършва голяма несправедливост, а гордостта на този велик народ е потъпкана.

Още от Средновековието Унгария е имала навика да се бърка в балканските дела. След като през 90-те години на IX в. Симеон Велики разгромява идващите от Азия маджари и им “помага” да си намерят нова родина в Среднодунавската низина, през XIII-XIV в. Българското царство и Унгарското кралство воюват непрекъснато за доминация в Югоизточна Европа. През следващите векове историята ги разделя, но след Първата световна война двата народа просто са принудени да си сътрудничат.

Между двете световни войни двустранните взаимоотношения между Унгария и България са практически предопределени от Трианонския и Ньойския мирни договори. Двете държави се опитват да преодолеят изолацията на съседните страни и да осъществят ревизия на тези крещящо несправедливи пактове. Подкрепена от Италия, Унгария открито обявява ревизионистките си стремежи, а България предпочита на първо време да остане необвързана. По същото време министърът на религията и просветата граф Куно Клебелсберг настоява, че чрез развитието на интелектуалн и културна дейност на европейско равнище унгарците трябва да докажат, че Трианонският договор не може да разруши нациионалната ми същност. Той се стреми унгарската наука да стане доминираща в Централна и Източна Европа.

През целия междувоенен период Унгария смята България за свой естествен съюзник и се опитва да я спечели като партньор във външната си политика. Унгарските официални политически кръгове изтъкват “маджаро-българското етническо родство” като политически фактор за унгарско-българското приятелство. Тяхното намерение е да сближат двата народа и да спечелят българските политици чрез пропаганда на общия тюркски произход на унгарци и българи, на тяхната древна туранска култура и държавотворческо начало. Естествено на преден план се изтъква и общата им злощастна съдба след приключването на Първата световна война.

В такава атмосфера се появява големият унгарски археолог Геза Фехер, отдавал силите си за сближаването на двата народа. Той е сред създателите на прабългаристиката и взема участие в археологическите разкопки в Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже, проучва пръв Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитането на надписите върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите.

Кореспонденцията на Геза Фехер с писателя и политик Дюла Пекар и с видния унгарски историк Шандор Домановски свидетелства, че дейността му в България през 20-те години на ХХ в. за развитието на българо-унгарските културни взаимоотношения е свързана със споменатите тенденции в унгарската външна политика. В мемоарите си унгарският дипломатически представител у нас по това време Шандор Киш-Немешкейри дава много по­ложителна оценка за неговата дейност като учен и дипломат.

За вижданията на Геза Фехер свидетелства дори само едно от заглавията на книгите му: “Ролята и културата на прабългарите. Значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа”. В нея видният унгарски учен заключава, че “българите и маджарите са хората, допринесли най-много за формирането на цивилизацията в Източна Европа и въвеждането на тези народи в цивилизования свят”.

Последвалите събития са добре известни. И двете страни влизат в сферата на нацистка Германия, защото никой друг не предлага решение на националните им въпроси. През 1940 г. те се присъединяват към Тристранния пакт, като Унгария си връща от Румъния Северна Трансилвания, а България - Южна Добруджа. Унгарците обаче са принудени да вземат пряко участие във Втората световна война на Източния фронт, където губят около 300 000 войници, а от страната са депортирани между 450 000 и 600 000 евреи, които загиват в нацистките лагери на смъртта. Благодарение на “фашисткия цар” Борис III България не праща войски на фронта и успява да спаси своите 49 000 евреи от територията на царството, макар да не успява да направи същото за тези във Вардарска Македония поради твърдата позиция на германците.

Нека се опитам да направя някои заключения. Само преди 70-80 години Унгария се е гордеела със своето родство с българите на базата на общия им корен. А този корен, според тогавашните виждания са хуните, които в изначало обърканите виждания на съвременните северни македонци са именно “татарите”. Следователно днешните унгарци, големите приятели на унизените и потъпкани от “бугарите” нещастници край Вардар, също са “хуни” и “татари”. Което автоматично прави от самия унгарски премиер Виктор Орбан също “хун” и “татарин” и въобще “мелез од повеќе народи и вери”.

Да кажа и няколко думи и за прословутия фашизъм и хитлеризъм. Преди време северномакедонската пропаганда се опита да излъже, че по време на мача между “Левски” и “Македония” (Скопие) през 1942 г. софиянци вдигали ръка в нацистки поздрав, а снимките показаха точно обратното. Това не пречи цяла РСМ още да е осеяна с табели за “бугарскиот фашистички окупатор” и това да се вика по митингите на ВМРО-ДПМНЕ.

Добре де, ама се оказва, че истинският фашизъм е съществувал в Унгария, а не в България. Именно маджарите пращат тежковъоръжени и нахъсани дивизии срещу СССР, докато българските управници се лигавят с някакви съдебни процеси срещу партизани и бойни групи, които водят “червен терор” в големите градове. Излиза, че според съвременните северномакедонски разбирания именно Виктор Орбан е потомък на фашисти, а всички унгарци трябва да си посипят главите с пепел.

Накрая разбирам... че нищо не разбирам. В този съвременен свят всичко е объркано - кой е “татарин”, кой е “фашист? Само в учебниците на подрастващите в РСМ нещата са подредени перфектно и ясно - още от времето на Социалистическа Република Югославия.

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg