В администрацията на Байдън се заражда консенсус, че Украйна едва се крепи във войната си срещу Русия и че ще е необходимо някакво уреждане на конфликта чрез преговори.
Въпреки че това се описва като "отдавнашна" политика на президента Байдън, истината е, че е точно обратното - администрацията на Байдън блокира всички опити за сключване на мирно споразумение с Русия.
Байдън и компания прегърнаха Зеленски по същата причина - Зеленски, който преди повече от година беше готов за сделка с руснаците, се подчини на екипа по национална сигурност на Байдън и дори накара Върховната Рада, парламентът на Украйна, да приеме закон, който обяви за незаконни всякакви преговори с руснаците.
Съединените щати и техните съюзници в НАТО изсипаха огромни количества военна техника и боеприпаси в Украйна, осигуриха гръбнака на украинското стратегическо разузнаване, обучиха украински войски и изпратиха съветници на място, някои от които бяха убити в бойните действия. Ако са верни докладите за удара на руския Искандер срещу Херсон на 27 декември, четирима оператори на Patriot от Обединеното кралство са били убити заедно с 60 други войници и полицаи, когато руски ракети удариха влаковото депо в града.
На бойното поле украинската армия търпи поражения. Неуспехите се виждат почти навсякъде по линията на съприкосновение. Руснаците са принудили украинците да напуснат Мариинка, стратегическо село в Донбас, и прочистват селата около Бахмут, Авдеевка, Запорожие и другаде.
Валерий Залужни, главнокомандващ на украинската армия, очаква град Авдеевка да падне през следващите няколко месеца. Всъщност украинците или ще трябва да се изтеглят по-рано, или ще се озоват на самоубийствена мисия, опитвайки се да устоят срещу опустошителни атаки.
На политическия фронт пукнатините стават все по-големи. Юлия Тимошенко е била два пъти министър-председател на Украйна и сега е член на украинския парламент под знамето на политическата си партия Баткившчина (Отечество). Тя е привърженик на членството на Украйна в ЕС и НАТО. Тимошенко казва, че страната е в задънена улица и е изправена пред поражение.
Политици, които говорят подобни неща в Украйна, най-често биват арестувани или изпращани в изгнание или, както в случая с бившия украински президент Петро Порошенко, биват спирани на границата от тайните служби на Украйна. Още по-лошо става, ако пресекат пътя на Зеленски. Наскоро бяха повдигнати обвинения в държавна измяна срещу политика Александър Дубински и той не е единственият.
Украйна е изправена пред огромен проблем с работната сила, тъй като губи все повече и повече жертви на бойното поле. Тази седмица между Залужни и Зеленски избухна словесна война за това кой точно е наредил принудително набиране на още 500 000 войници. Залужни казва, че никога не е предлагал това. Зеленски твърди, че въоръжените сили са поискали от него допълнителни 500 000 души.
Всъщност бройката е без значение. Важното е, че за да назначи нови войници, Украйна трябва да използва насилствени тактики - да отвлича мъже от улицата или от апартаменти, от коли, от клубове, на гранични пунктове и всяко друго място, където могат да бъдат намерени.
Призивната възраст сега е между 18 и 60 години, а коледно видео на украински войници, събрани заедно за празнична трапеза, показва главно мъже на средна възраст и по-възрастни, много малко млади хора. Както отбелязват Залужни и други, по-възрастните войници не могат да изпълняват всички необходими задачи, защото им липсва издръжливостта на по-младите войници. Още по-лошо е, че много от войниците не искат да служат.
Принудителното набиране на войници има негативни политически последици за ръководството на Украйна (поради което Зеленски се опитваше да хвърли вината върху Залужни). Това има последици и извън Украйна, тъй като много мъже в наборна възраст от Украйна сега са в Европа. Киев иска принудителното им връщане.
Естонският вътрешен министър Лаури Лаанемец каза, че Естония може да "предаде" здрави украински мъже. Други европейски страни също обмислят подобни действия.
Украйна казва, че ще има строги наказания за укриващите се от военна служба с глоби и присъди затвор до 8 години.
Освен лошо здраве, няма изключения, достъпни за отговарящите на условията новобранци. Практически това означава, че учители, учени, лекари, инженери и всички останали могат да бъдат призовани в армията. Докато примката се затяга и мерките се ожесточават, подкрепата за Зеленски неизбежно ще спадне рязко, особено в ключови градове като Киев, Одеса и Харков.
Дори и с новата мобилизация ще са необходими месеци, за да се обучат най-вече нежелаещите новобранци и да се пуснат на бойното поле. Дотогава Украйна ще е загубила още повече позиции.
Русия също трябва скоро да вземе важни военни и политически решения. Те може да дойдат след президентските избори в средата на март. Путин, който отново се бори за преизбиране, е изправен пред недоволство у дома заради войната. Той се противопоставя на допълнителната мобилизация на войски с аргумента, че има достатъчно доброволци, за да изпълнят настоящите задачи.
Досега Путин не е взел решение за широкомащабна руска офанзива, за да използва нарастващата неспособност на украинската армия да спре руските атаки. Руските военни операции са насочени към изправяне и укрепване на нейните териториални владения в Украйна. Москва напоследък не се е опитвала да надхвърли тази задача или да поднови атаки, целящи действително да победят армията на Украйна и да наложат политическа промяна в Киев.
Причините за това са три. Първо, Русия знае, че започването на мащабна офанзива би струвало скъпо от гледна точка на жертви и загубено оборудване. Второ, Путин не иска да рискува вътрешни вълнения, които биха могли да навредят на политическата му власт в страната. Трето, Русия иска да запази достатъчно сили, за да защити Русия от по-широка война с НАТО.
Руските лидери са наясно, че ако Съединените щати изпаднат в отчаяние заради колапса на Украйна, Вашингтон може да поиска действително влизане на НАТО във войната, използвайки изобилна въздушна мощ и други ресурси, за да подкрепи украинския режим.
В резултат на това руското планиране внимава да се опита да ограничи войната на украинска територия и постепенно да отблъсне украинците назад, надявайки се на споразумение чрез преговори и избягвайки пряк сблъсък с войските на НАТО.
Дори в контекста на горните ограничения, украинците са отблъснати и украинската армия може да рухне във всеки момент в близко бъдеще. Русия едва ли ще приеме споразумение за прекратяване на огъня без политическо споразумение, тъй като Путин ще загуби позиции у дома. Зеленски пък не иска да сключва политическо споразумение с Русия.
Вашингтон ще наблюдава развитието на ситуацията през следващите дни и седмици и ще се тревожи, че целият пейзаж на войната може да се превърне в смъртоносно негативен за Вашингтон и НАТО.
Тъй като усилията на Вашингтон да се опита да уреди под масата прекратяване на огъня не донесоха никакъв плод, единственият избор е или да се влезе във войната (което означава война в Европа), или да се сключи сделка.
Ако Вашингтон наистина иска политическа сделка, Зеленски не може да я договори. Той ще трябва да си отиде.
Вашингтон може да реши, че единственият изход е държавен преврат в Украйна, заменяйки Зеленски с политически или военен лидер, готов да седне на масата на преговорите с руснаците.
*Д-р Стивън Брайън е водещ експерт по стратегическа и технологична сигурност. Бил е директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и заместник-министър на отбраната по въпросите на политиката. В момента е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
