Здравият захват на Зеленски върху властта е пагубен за Украйна

„Преместване на столовете“. Това беше мнението на високопоставен украински служител относно промените в кабинета, обявени от украинския президент Володимир Зеленски миналата седмица.

Досега международните и местни медии до голяма степен повтарят правителственото мнение по въпроса, като твърдят, че това е най-големият ремонт, откакто Русия нахлу в Украйна. Но в интерес на истината, това изобщо не е кой знае какво преустройство. Това е просто препозициониране на някои от dramatis personae, което е представено като нещо по-голямо, отколкото е, казва служителят, като поиска да остане анонимен, за да говори по-откровено.

„Не бяха добавени нови лица от индустрията, гражданското общество или академичните среди – нещо, за което се настояваше от известно време“, отбелязва той. "И това е проблем".

Единствените изключения от това са принудителните напускания на министъра на външните работи Дмитро Кулеба и — независимо от промените в кабинета — ръководителя на националната електропреносна мрежа на Украйна Ukrenegro, Володимир Кудрицки. Според длъжностното лице и други вътрешни лица, интервюирани от POLITICO, Кулеба е раздразнил влиятелния началник на кабинета на Зеленски Андрий Йермак, който иска повече контрол над министерството.

Украинският лидер разпалваше очакванията за голяма промяна в правителството от пролетта, като Зеленски и неговите помощници се опитваха да повдигнат настроението на фона на намаляващите рейтинги на личното мнение и една уморена нация, която по-открито поставя под съмнение лидерството му - оттам и драматичното трансгранично нахлуване в Област Курск миналия месец.

„Нападението върху Курск имаше чисто политически цели, а не военни цели“, казва опозиционният депутат и критик на Зеленски Микола Княжицки. „Разбира се, духът ни беше повдигнат от Курската операция. Но имаме много проблеми, които се пренебрегват - например липсата на каквато и да е сериозна стратегия и помощ за над 3 милиона разселени из Украйна. Освен ако не направим нещо повече, за да им помогнем, тогава просто ще видим как повече украинци бягат от страната.“

И за съжаление, разместването не прави нищо, за да облекчи дългогодишните притеснения относно силно персонализирания и, според някои, автократичен начин на управление на Зеленски – включително зависимостта му от подобен на мида вътрешен кръг от доверени приятели и съветници в президентската администрация. Натрупващи власт и до голяма степен неотговорни, някои от тези лица не са платени, а някои дори са били в центъра на минали разследвания за подкупи.

Напускането на Кулеба по-специално се разглежда като още един пример за това как групата на Зеленски изхвърля хора, които са готови да задават въпроси и да предизвикват. Това е в съответствие с по-ранното уволнение на командващия въоръжените сили генерал Валери Залужни, който се сблъска със Зеленски относно военната стратегия и необходимостта да се мобилизират много повече за битка. Високите рейтинги на Залужни също не го харесаха на бдителната и ревнива президентска администрация.

И Кулеба, и Залужни също бяха любимци на западните служители и тяхното напускане - заедно с това на бившия министър на отбраната Олексий Резников миналата година - предизвика известно безпокойство. Не че някой от тях би изразил подобни опасения публично от страх да не дадат пропаганден фураж на Русия, въпреки че няколко западни лидери бяха особено бързи да изразят възхищението си от Кулеба в социалните медии, включително бившият естонски премиер и настоящ кандидат за поста във външната политика на ЕС Кая Калас: „Ти имаше едно от най-трудните работни места в света, благодаря ти за твоята изключителна професионална и лична ангажираност“, написа тя в своя профил в "X" скоро след новината.

Залужни беше смятан за далновиден, адаптивен и ефективен командир. „Иновативните тактики на Залужни, неговата децентрализация на вземането на решения на бойното поле и неговият гъвкав, небюрократичен подход към сътрудничеството с частни донори и доброволци предоставиха технологиите и иновациите, които осигуриха първите успехи на Украйна“, пише анализаторът Адриан Каратницки в новата си книга „Бойното поле Украйна.”

Междувременно уволнението на Кудрицки предизвика някои редки публични критики от западнита донори. В писмо до украинския премиер Денис Шмихал представители на ЕС и международни финансови институции изразиха тревога и предупредиха да не се подкопава независимостта на Ukrenergo от правителството. Доскоро мрежата се контролираше от надзорен съвет извън контрола на министерството на енергетиката или политиците, а сега това е в опасност. Ако структурата на управление бъде променена, това „може да застраши нашата колективна способност да подкрепяме Ukrenergo и други приоритетни мерки за жизненоважната енергийна сигурност на Украйна“, предупредиха те в писмото. А посланиците на Г-7 разшириха посланието, като го публикуваха в своите Twitter акаунти.

Говорейки пред POLITICO, Кудрицки казва, че правителството отдавна иска да има пряк контрол над Ukrenergo, още преди руската инвазия: „Европейците са съгласни с идеята, че системните оператори и критично стратегическите компании трябва да се управляват от хора с подходящите специални умения и опит и че не трябва да позволявате на политиците да решават операции или намесвайте се в тях“, обяснява той.

Уволнението му не е лично, добавя той. „Всичко е свързано с централизирането на властта и мога да ви кажа, че ако не бяхме работили независимо през последните две години, нямаше да можем да поддържаме системата работеща.“

Случаят с Резников беше малко по-различен, тъй като нямаше друг избор, освен той да напусне поста си - неговото министерство беше погълнато от корупционни скандали, включващи завишени цени, плащани на изпълнителите за храна и защитно оборудване за фронтови части, а той беше обвинен за провал в надзора. Но Залужни и Кулеба са различни неща - както и Кудрицки. И според проучване, проведено миналия месец, повече от половината украинци сега вярват, че кабинетът на Зеленски упражнява прекомерно влияние върху държавните и правоприлагащите органи, съдилищата, антикорупционните органи, както и парламента на страната.

Защитниците на Зеленски казват, че войната изисква твърда ръка и че няма време за демократични любезности, когато се борим с руски автократ, който иска да изтрие Украйна и не вярва, че тя трябва да съществува като държава. Но макар да се съгласяват, че шумът от демокрация не трябва да се оставя да повлияе неблагоприятно на отбраната на Украйна, критиците на Зеленски отбелязват, че други военновременни лидери са възприели значително различен подход. Трябва да се отбележи, че британският премиер Уинстън Чърчил зависеше от екип от могъщи министри, избрани от целия политически спектър, за да сформират военен кабинет, който балансира интересите и може да спечели лоялност сред населението.

И въпреки че е смятан за военен лидер с лъвско сърце отвъд океана, неговата вдъхновяваща реторика и омагьосваща ораторска реч, завладяващи сърцата на публиката от Вашингтон до Лондон и Брюксел до Варшава, популярността на Зеленски непрекъснато намалява в собствената му страна. Украинците винаги са били по-скептични към него.

Разбира се, те го хвалеха до небето, че устоя, докато руските танкове се насочваха към Киев. И украинците ще останат благодарни за ранните му ежедневни комуникации по време на войната, които сплотиха нацията – точно както вълнуващите парламентарни речи на Чърчил засилиха британската съпротива. Но войната не направи нищо, за да успокои популисткото предвоенно нетърпение на Зеленски към сложността на управлението, нито го научи да се въздържа от съвети, дадени от хора, различни от лоялни, или да толерира парламентарния контрол.

Неговите критици отдавна се притесняват, че Украйна ще започне да плаща цена за това, което някои наричат ​​постсъветски манталитет на командване и контрол, като твърдят, че голяма част от непоколебимата устойчивост на страната може да се обясни с пъргавия и новаторски характер на нейните хора и упорит граждански общество, всички от които се намесиха, за да подкрепят държавата, когато се оказаха неспособни - и нещо, срещу което тази консолидация на властта се противопоставя и отслабва.

Автор: Джейми Детмър, POLITICO

trud.bg