Решението на международната рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P) от 14 ноември 2026 г. да свали перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна, макар и при потвърждаване на самата оценка на ниво BBB+/A-2, постави на дневен ред остър въпрос за посоката на държавните финанси. Докато страната отчита рекорден за последните 12 години бюджетен дефицит от 5,1% от БВП през 2026 г., прегледът на проектобюджета за 2027 г. показва, че в капиталовата програма липсва реално строителство на почти всички големи стратегически инфраструктурни, енергийни и хидромелиоративни проекти.
Рекордни дефицити след края на Валутния борд
През 2026 г. – първата година след присъединяването на България към еврозоната и официалното премахване на Валутния борд на 1 януари – фискалната дисциплина видимо се разхлаби. В доклада си S&P акцентира върху т.нар. „двойни дефицити“: очаквания бюджетен дефицит от 5,1% от БВП и рязкото влошаване на дефицита по текущата сметка до 8,7% от БВП, породено от слаб износ, силно вътрешно потребление и поскъпване на енергийните ресурси. За 2027 г. финансовото министерство планира нов дефицит от 3,5% от БВП, което означава продължаващо трупане на държавен дълг.
Стратегическите обекти, които отсъстват или се отлагат с десетилетие
Въпреки че държавата харчи милиарди над приходите си, капиталовата програма в проектобюджета за 2027 г. оставя без строително финансиране ключови национални проекти, а при други сроковете и цените се изместват далеч в бъдещето:
Завършването на АМ „Струма“ (Кресненското дефиле). Макар в бюджета за 2027 г. да са заложени 102,3 млн. евро (основно за обхода на Кресна и старт на отчужденията), проектът беше преработен за извеждане и на двете платна извън дефилето. Така пълното завършване на последните 24–26 км се отлага чак за 2035 г., а прогнозната цена набъбна до над 1,8 млрд. евро – на фона на договорени над 108 млн. евро с ДДС само за 2,7 км обход на Симитли.
Магистрали и тунели без строителен бюджет. В Бюджет 2027 няма предвидени средства за изграждане на тунела под Шипка, тунела под Петрохан и участъка Бяла – Велико Търново от АМ „Русе – Велико Търново“ (за който се търси концесия). Основните плащания за АМ „Хемус“ са изместени за периода след 2027 г., а скоростният път Видин – Ботевград, за който са заделени едва 63,4 млн. евро, отново се отлага – този път за юни 2029 г. заради свлачища и спрени лотове
Дунавски хидровъзли и мостове. В държавната сметка липсват средства за изграждането на хидроенергийния комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“, както и за хидровъзел или нов мост при „Силистра – Кълъраш“.
Речен транспорт и пристанища. Няма предвидено финансиране за осигуряване на плаваемост по река Марица до Бяло море и за изграждане на речно пристанище при Свиленград.
Енергийни каскади и ПАВЕЦ. В капиталовата програма отсъстват бюджетни средства за строителството на хидроенергийна каскада „Горна Арда“, както и за четири нови помпено-акумулиращи централи (ПАВЕЦ „Равногор“, „Батак“, „Доспат“ и „Въча“), за които държавата пренасочва усилията към концесии и външни схеми.
Язовири и напояване. Язовир „Черни Осъм“ остава без строителен бюджет и фигурира единствено на етап прединвестиционни проучвания и устройствен план. Липсва и мащабна държавна програма за възстановяване на напоителните системи и помпените станции по поречието на река Дунав.
Къде отиват парите за дефицита: двата прочита на кризата
При положение че държавата не влага средства в изграждането на тези стратегически активи, остава въпросът какви разходи генерират дефицита и водят до предупрежденията на рейтинговите агенции. В публичния и икономическия дебат се открояват две основни обяснения:
1. Разходите за превъоръжаване и геополитическите фактори
Критиците на настоящата политика посочват, че бюджетът и икономиката плащат цената на общоевропейската милитаризация и последиците от санкционната политика. В проектобюджета за 2027 г. разходите за сектор „Отбрана“ достигат 3,151 млрд. евро (2,23% от БВП), което е ръст със 17% спрямо предходната година. Само капиталовите разходи за нова военна техника скачат с 40% – от 868 млн. евро на 1,223 млрд. евро. Според тази гледна точка насочването на милиарди евро към скъпо въоръжение, съчетано със скъпите енергийни ресурси и загубата на пазари, директно натоварва държавния дълг и влошава кредитната оценка на страната, без да създава икономическа възвръщаемост.
2. Текущото потребление и оценката на Standard & Poor's
От друга страна, в официалните си мотиви от 14 ноември 2026 г. рейтинговата агенция Standard & Poor's подчертава, че основният натиск върху държавните финанси идва от комбинация от вътрешни разходи и прегряване на икономиката. Агенцията посочва автоматичното обвързване на заплатите в публичния сектор с ръста на възнагражденията в частния сектор, увеличенията на пенсиите, високите инвестиционни разходи на общините, разходите за военно оборудване и отпадането на приходни мерки. Според този прочит бюджетът е претоварен от постоянни разходи за текущо потребление и издръжка, поради което не остава фискално пространство за строителство на големи инфраструктурни и енергийни проекти, без това да доведе до още по-тежък дефицит и директно сваляне на самия кредитен рейтинг.
Така България се оказва в парадоксална ситуация – трупа нови дългове и получава сигнали за влошаване на финансовата си стабилност, докато ключовите проекти за транспортна свързаност, енергийна независимост и водна сигурност остават на хартия или се отлагат за следващото десетилетие. | БГНЕС
------
Асен Личев, министър на околната среда и водите през 2021 г.
