Банка ОББ, обедно време, възрастен човек сяда на бюрото и дава брошура на служителката

Банка ОББ, обедно време, възрастен човек сяда на бюрото и дава брошура на служителката. Служителките са неподготвени за работа в банка и въобще за условностите на живота и жената не разбира какво иска човекът. Той е стар, слаб, белокос с мустаци и каза неясно нещо за “слънчеви деца”. Служителката на висок глас показва, че не го разбира. Старият човек иска да дари пари. Служителката грубо пита НА КОГО. Плексигласът между нея и стареца, наплют и несменен от епидемията насам, леко трепери и изкривява образите на двамата. Старецът иска да дари пари на слънчевите дечица. Жената не знае какво е това, старецът сочи брошурата, имало сметка…
КОЛКО ПАРИ ИСКАТЕ ДА ДАРИТЕ отново крещи служителката.

Десет лева, казва кротко стареца, мустаците му сивеят. Служителката - ИМА ТАКСА ШЕСТ ЛЕВА…
Старецът кима с глава. Десет за децата, шест за банката, какво да правиш…
Свикнал е животът да не му отвръща адекватно, живял е в България. Дигнал се е да дарява за Криско и децата, разчувствал се е. Служителката го кара да пише, после преписва хартията в компютъра. Старецът е търпелив.
Поклон за всички знайни и незнайни дарители, в момента в тези държава те движат живота и търсят смисъл. Те, бедните, бавните, търпеливите и старите. Тези, които не забравят да правят добро със стотинките си.

Позор за всеки държавник и богаташ, който все “нема време” и все “не ми се занимава”.
Велик старец, не разбираща служителка, далечна държава. Това е днес нашият малък свят.

Мартин Карбовски