Хора, в Пирогов е нещо страшно...

Хора, в Пирогов е нещо страшно... Днес ми се наложи по неприятни причини да посетя "Спешно отделение" и ми стана ужасно... Гледката е потресаваща и не я препоръчвам на никого...

Опашките са огромни. Хората са изнервени. Всеки иска да пререди другия и да мине. Постоянно се чува как някой е чакал от 2 часа и нищо не се случва. Някои хора се превиват на столовете, други мълчат търпеливо...

Имаше 2-ма човека, които лежаха на движещи се легла. Единият викаше: "Хора, моля ви, помогнете, не виждам нищо, моля ви...", но доктор не се появяваше... Настана суматоха, но какво да направят хората, освен да тропат по вратите и да търсят доктор... На другото легло лежеше човек, дето все едно го нямаше на този свят. Казвам ви - бая време изкара там самичък...

Пред кабинет 112, дето чаках аз, имаше една баба, която много я болеше всичко и се извиваше от болка, но чакаше над час. То ти става мъчно да я гледаш. До нея имаше детенце на 3 години някъде, дето беше в кръв на главата и не беше приятна гледка, но момиченцето се беше гушнало в техните и си мълчеше... И си викам сега кой от двамата е с предимство - огромните болки на възрастната жена или момиченцето с родителите, което мълчаливо седеше и може би най-страшното при нея беше минало... Направо ужас!

И си викам в каква държава живея... Гледам чакалнята... То вратите не са сменяни от 40 години. Целите са одрани и без боя. Стените вече са целите мръсни и паднала мазилка на места... И обвинявам държавата и управляващите до какво положение са докарали хората и как работят докторите... 

И съм адски гневен и тъжен и си казвам тука можеш да си умреш и никой дори няма да ти помогне. И качвам едно стори в Инстаграм, в което снимам и казвам, че в Пирогов е ужас... И ми е тъжно отново. И ви казвам, че по-зле няма да стане... 

Ама става, хора. Получавам съобщение от някаква мадама пред някакъв фонтан. И ми написала "То в Пирогов не се ходи в неделя ха-ха-ха." И аз вече подпалих. Защото съм в спешното в Пирогов и определено, щом съм там, има причина да съм там. И получавам звуково съобщение, в което тя казва, че е доктор там... И си казвам: "Леле, как е възможно дори доктор в Пирогов така да реагира..." А аз очаквам тази пред фонтана да ми помогне, а тя ми се смее, че съм в неделя в Спешното. И ѝ казвам, че за неприятностите няма ден и час... И прекъсваме комуникация на момента... 

Тъжна история, хора... Не искам никого да обвинявам. Но не може така. И то в Пирогов... Ако там е така, какво остава за болниците по малките места? Не ни третират като хора... дори докторите! Знам, че има и читави, но ти като си по спешност - просто бързаш и отиваш някъде. Ако докторите ни се смеят, че сме там в неделя, когато не трябва, какво остава? 

Бъдете здрави, защото иначе е много страшно!

Борислав Борисов