Следят ли ни? И как? Защо 5 минути, след като сте споменали марка бира, на телефона ви се появява реклама на същата? Как корпорациите знаят повече за вас, отколкото вие и вашите роднини? Тези въпроси стават все по-актуални и притеснителни. Но добрата новина е, че в България вече се е появила група защитници, които се борят за свободата и правата ни във виртуалното пространство - Интернет.
Ето какво споделят от групата “Електронна граница България”:
"Манията за шпиониране нараства. Правителствата и големите фирми регистрират, наблюдават и контролират действията ни все по-задълбочено. Без значение какво правим, на кого се обаждаме, къде ходим, с кого сме приятели, какви са интересите ни, в кои групи участваме – „Големият брат” правителството и „малките братя” от бизнеса знаят всичко това с все повече подробности.
Произтичащата липса на поверителност излагат на риск свободата на изповедание, свободата на словото, както и работата на лекари, помощни центрове, адвокати и журналисти.
Разнообразният дневен ред на реформите в сектора на сигурността обхваща събирането на полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.
Използването на методи за масово наблюдение, сътрудничеството без граници между военни, разузнавателни агенции и полицейски служби води до създаването „Крепости” в Европа и други страни, насочена срещу бежанци и различно изглеждащи хора, но същевременно отразяваща се например на политически активисти, бедните и непривилегировани и дори спортните запалянковци.
Хората, които постоянно се чувстват наблюдавани не могат да се борят свободно и храбро за правата си и за едно справедливо общество. Ето защо масовото наблюдение заплашва същостта на демократичните и отворени общества.
Също така то заплашва и работата и ангажиментите на организациите на гражданското общество.
Наблюдението, недоверието и страха постепенно превръщат обществото ни в един цял некритикуващ консуматор, който “няма какво да крие” – в отчаян опит за постигане на тотална сигурност – е готов да отстъпи свободите си.
Предполагаемата спечелена сигурност често налага използване на мерки за наблюдение и контрол, които са повече от съмнителни: събирането на информация за гражданите не подобрява защитата ни от престъпността, но ежегодно ни струва милиарди евро. Следователно, мерките за по-тясно и устойчиво засилване на сигурността се игнорират. Това важи и за намирането на решения на остри социални проблеми като безработицата и неравностойните възможности в страните ни. Освен това, разнородния дневен ред на реформата в сектора на сигурността води до постоянно съвпадение на компетенциите и сътрудничеството между полицията, разузнавателните агенции и военните в едно цяло, като по този начин заплашва да наруши баланса на силите и правомощията.
В резултат, конституционния обхват на дейност на разузнаването е премахнат, водейки обществото ни към изолация от останалия свят.
Наблюдението като част от ежедневието се отразява на всички нас, не само на малцинствата: то компрометира религиозната ни свобода, свободата на израз и информираност, правото ни на свободна преса, свободата на сдружаване и целостта на компаниите. Огромен брой граждански организации и работни групи са подложени на изключителни мерки за наблюдение и контрол.
Тези групи включват дори професии като правни съветници, медицински работници, профсъюзни деятели, журналисти и адвокати.
Зачитането на професионалните ни тайни и личното ни пространство е жизненоважно за човешкото достойнство.
Едно свободно и отворено общество не може да съществува без лично пространство, свободно и ненаблюдавано общуване."
