ОПИТАЙТЕ ДА МИ РАЗКАЖЕТЕ
Опитайте се да ми разкажете за магията на театъра. Всеки път, когато съм се опитал да работя в театъра, се оказваше, че не съм за там. Битката и озлоблението за 200 лева между аркашките винаги ме е учудвала. Винаги подозирах, че администрацията се опитва да убие всяка добра идея, за да усвои бюджет. Прав съм бил, казвам го с огорчение. Гордея се с цели две свалени пиеси, за които има доказателства, че са били посещавани и на плюс.
Но защо да говорим за мене, това не е монолог, а панахида. Защото хиляди чудесни деца на 20 години мечтаят да играят, сцената ги обича, търпят мизерии, чакат часа си.
И горе някъде някой просто “усвоява”. Трябваше да се досетите по един единствен признак - нито една декадентска пиеса, нито една малка сцена в опозиция на случващото се у нас, всички играят, щастливи са и усвояват. Загива театъра, когато няма бунт, както имаше, забележете, ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА.
Нито една шега с ЕС, нито един скеч с Брюксел, нито една свинска опашка като онази на Радой Ралин и Борис Димовски. Политкоректен и усвояващ. Лошо ли ви е, какво ви е?
Театърът, грандиозната мечта, потенциала на сцената е доведен до тук. До липсата на програма в Смолянския театър. Приватизация на данъците през претенциозната идея за правене на изкуство. Щатните актьори би трябвало да се разплачат. Нещатните да се напият, ако има с какво. Чакащи артисти - на заплата.
Нека ме простят всички приятели и любими актьори. Имаше и грандиозни неща последните години, нека не отричаме. Но иначе - как се чувствате, изкуството как е?!
Не се извинявам на всички дечица на богати родители, които “търпят” нищожната си заплата, за да имат славата на бохеми и актьори.
Всичко трябва да е пазар. Точка. Време е господин Пунтила да изтрезнее. Слугата Мати го краде.
Мартин Карбовски
Николай
14 hours before
Да Мартине имаше и бунтарство някога....... Някога, някога, толкова някога преди повече от 45 лета. Когато все още беше времето на соца свалиха от сцената "Да отворим прозореца" от Цветан Ангелов. Една пиеса , в която играех и аз. После дойдоха онези безпаметни години на деветдесетте и бедният Недялко с Хайго Агасян ни изпяха : "Ходете на театър! Ходете на театър! А другото е вятър." А какво стана сега? Оказа се, че в дебрите родопски вятърът издуха театъра. Тъжно! Много тъжно!
Коментирай