"Изговорената" история също може да има огромно значение за съхраняването на Паметта за Миналото, ако честно се "пренася" през Времето
Култ към Миналото така и не успяхме да наложим - но пък варварското отношение към него процъфява
Ние сме крайно безотговорни към колективната ни Памет, не полагаме дори нищожни усилия, за да съхраняваме поне най-значимите факти от нея и ще си платим за това - всъщност, вече си и плащаме. Още по-осъдително е отношението ни към неписаната, изговорената история, а в нея също има безценни свидетелства.
За годините на Прехода винаги се сещаме за фразата на Петър Стоянов - „Иване, кажи си, те ще те разберат“ - всичко останало сякаш практически не съществува, вече няма кой да споделя някои наистина знаменити случаи, за да ги държи живи, няма и къде да става това - кафенетата на творческите съюзи постепенно бяха ликвидирани.
И най-важното: все повече намаляват и скоро изобщо няма да ги има и ония колоритни и най-вече паметливи хора, които притежаваха тънкия усет да различават важното от маловажното... Няма да споменавам имена, излишно е, понеже те вече не говорят нищо на днешните поколения - които пък са се оставили Тик Ток да им изстъргва паметта, нищо друго не ги интересува, ясна ви е картинката... Е, нещо - някакви трохи - от резервоара на Изговорената история все пак оцеляват, колкото да бъдат използвани главно за користни цели, но и това скоро ще приключи.
Имал съм късмета да работя със и за доста от най-интересните личности на нашето Съвремие - и по някое време те сякаш сами взеха да ме търсят. Това си е късмет, но и нелеко изпитание.
Веднъж Луканов, който редовно наминаваше в офиса ми в парк-хотел „Москва“, особено във времето, непосредствено преди да го ликвидират, прекъсна разговора ни и поиска да се обади по телефон, по възможност с най-малко известен номер. Посочих му го, той набра някакъв номер и каза: „Андрей се обажда“.
Отвърнаха му нещо и той рече: „Кажи му, че повече няма да го търся, той ще ме търси“. Затвори и тресна с всичка сила апарата в масата, край която се бяхме настанили. Това беше изблк на съвсем неочаквана бруталност от страна на бившия премиер на България, известен със своята пресметлива рафинираност. Но онова, което процеди с очевидна неприязън, бе още по-брутално: „Самозабравил се негодник!“
Негодникът бе Виденов, българският премиер в онзи момент.
Тази случка, на пръв поглед, може да изглежда недотам важна, но тя ще има неоценимо значение за изследователя, който ще се опита да проникне до същината на отношенията между Луканов и Виденов. „Изговорената“ история също може да има огромно значение за съхраняването на Паметта за Миналото, ако честно се „пренася“ през Времето. Това обаче днес тотално се пренебрегва - и вече е съвсем лесно, а и безнаказано лъжците да се преправят на „летописци“.
Преди да продължим към трите реплики, които са темата на тази дописка, ще придърпам по-наблизо още няколко историйки.
Гледам го преди няколко дни по телевизията Веселин Методиев - той е от Костовите хора, един от най-интелигентните между тях, беше и вицепремиер на Драгалевският Светец, сега е професор в Нов български университет. Говори премерено, не се увлича да префасонира с късна дата преживяното - поне така изглеждаше, докато не се реши да удари един ритник на своя вариант от Неписаната История, ето как: „Когато Макрон и г-н Гюров ги дадоха в кадър един до друг, видяхме двама европейски политици... Когато дадат Макрон и Румен Радев един до друг, не виждаме двама европейски политици...“
След 20, 30 или повече години тогавашните още по-завеяни клетници със сигурност изобщо няма да се замислят защо професорът ги прави на глупаци. Виждал съм предостатъчно европейци, както и немалко от действителните духовни първенци на Европа, разговарял съм с тях и знам, че урсулките нямат място при Дарио Фо, например. И с Макрон, както и с повечето от днешните европейски лидери не е по-различно. Защо тогава Методиев се прави на улав - опасявам се, че скоро може да се снима с Костов и невинно да попита, колко ромски политици виждаме...
Американците, край чиито задници нашите тукашни задници са готови да дежурят, докато свят-светува, обаче изобщо не заподозряха от снимката на Радев, че не е европеец - дори тогава, когато го описаха като стратегически кадър, готов да има лидерска роля - и това още преди двайсетина години. И до днес те не са се отказали от тази своя оценка. Но някои нашенци не се отказват от мераците си да пропъдят нанякъде Истината...
Култ към Миналото така и не успяхме да наложим - но пък варварското отношение към него процъфява. Тук вероятно несъзнателно, се опита да се притури и новият ни президент. По време на кампанията попитали Йотова, кои са добрите качества на опонента ù Гюров. Отговорът на Йотова е направо невероятен: „Не го познавам добре и нямам мнение!“
Така се убива Историята! Йотова е човекът, който като президент назначи въпросния Гюров за служебен премиер и изтърпя всичките му изстъпления: срещата му със Зеленски - без да е уведомил за това Йотова; подписването на споразумение, с което предоставяме на Украйна 17 милиона долара и пр.
Да позволиш на човек като Гюров - един образцов случайник - да те унижи така болезнено и да се надяваш един очевидно нелеп твой отговор да те компенсира - малцина биха одобрили подобно поведение като демонстрация на европейска идентичност.
И други се опитаха да се поевропейчат също толкова нелепо: една дама, иначе и писателка, направи нещо нечувано: в рубриката на Пенчо Ковачев „Изповедите“беше попитана: „Кое историческо лице ви е най-симпатично - българско и чуждестранно?“
И дамата ни зашлеви със следния отговор: „Васил Левски и Володимир Зеленски!“
Всеки, чието българско сърце още не се е предало, ще бъде дълбоко унизен от този отовор. Няма нужда от излишни обяснения.
Абе, жена, не можа ли да се въздържиш от тази обидна успоредица - най-малкото заради това, че Апостолът никога не е бил клоун, който впечалявал публиката с коронния си номер - да свири с пенис на пиано или пък да се кълчи като ханъма, изпълнявайки ориенталски танц?!
Да вървим напред - при Йотова. Впрочем, тя прояви завидна последователност, когато споделяше оценките си за Радев: „Без вас нямаше да се справим. Благодаря ви, че в нито един момент не се разколебахте в подкрепата си за мен!“
Обаче по-късно допълни, за да ни убеди окончателно в искреността си: „С 30 години опит в политиката, не се намери човек, който да ми казва, какво да правя!“ Това е първата от трите реплики, които имам предвид.
Втората реплика е на професор Даниел Вълчев. В навечерието на президентските избори, добре познатият, атрактивен и подходящ за всякаква роля във властта професор направи нещо, което донейде фриволно бе определено като „тур на самопредлагане за държавен глава“. Звучи притеснително, но не виждам защо трябва да ни смущава подобна идея, ако, разбира се, правилно сме разчели стореното от Вълчев. Той просто искаше да се убеди, че може да разчита на нечия подкрепа. Очаквано се оказа, че няма да получи нищо. Това изобщо не го смути и той завърши експеримента си с репликата: „Ако Йотова стане президент, Радев ще им известни проблеми“.
А третата реплика бе изречена, когато Радев - „внезапният герой“ - лиши Цецка Ц., която така и не дойде на себе си, от всякакви надежди за президентския пост и то толкова убедително, че сякаш изначално той е предназначен единствено за него. Тогава, в общата еуфория, Йотова каза нещо толкова невероятно, че мнозина предпочетоха да се направят, че не са я чули и вече десет години се мъчат да я забравят, насилват се да се самоубедят, че тя изобщо не съществува.
Но тя съществува. Изговорената История си я пази, защото е наясно, че тя е ключът към познанието за един човек. Ето я тази реплика: „И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия (БСП) няма да ви бъде простено!“
Тогава мнозина, а може би и всички си помислиха, че БСП е луда - луда за връзване. Радев ги измъква от небитието, а те го плашат с пръстче. Пръстчето на Йотова.
Тази реплика не може да се приеме иначе, освен като един безочлив ултиматум и всеки, дори да е пилот-генерал, ще предпочете да се приключи час по-скоро нелепата сценка с неговото оповестяване.
И приключи ли тя? Как ви изглеждаше в неделя?
Докато намерите отговора си, една метафора: Мародери обират трупове по бойните полета.
Ами БСП вече е обрана, нали?
Някои от бойните полета само временно са замлъкнали - това е сигурно за полето между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.
Дали скоро няма да дочакаме краят на масовките?
Партиите и сега вече изглеждат излишни: вождовете, само те, ще си прегризват един на друг гърлата...
Йотова ще иска всичко, което/както го искаш и Радев. Ще има предимството, че ще може да си играе със служебните правителства. Смята се, че Радев се възползва по най-добрия начин от тях. Но само така изглежда. Не питайте Радев - той не разполага с подходящ отговор.
След 2020 година България изобщо не е наясно със себе си. Нещо се случва с нея - но някъде и си остава тайна за нас.
Бяхме донейде наясно с тази мистерия докато шайката на Кирчо човъркаше из властта, където някой ловко ги настани - и това беше най-хитроумният абордаж в българската история.
Радев успя, все пак, да се отърве от лъжата, че е техният опекун.
Колко години ще са нужни на Йотова, за да се освободи от въпросите, които поражда собствената ù загадка?
Защото, тъй или иначе, накрая един ден и трите реплики ще станат безинтересни?
Автор: Кеворк Кеворкян
trud.bg
