Министерството на отбраната (МО) е декласирало фирмата, предложила най-ниска цена – с 60 млн. лв. по-малко от останалите, в конкурса за 3D радарите за армията, и отказва да предоговори по-изгодни условия за страната ни с другите кандидати, чийто оферти са много близки като цена – 400 млн. лв.
Практиката в такива случаи е държавата да иска от кандидатите да подадат нови оферти, тъй като е трудно да се избере кандидат заради сходните им предложения, заяви бившият военен министър Красимир Каракачанов в публикация във Фейсбук.
Декласираната фирма е испанската „Индра“, а останалите кандидати, между чиито оферти ще избира МО, са: „Локхийд Мартин“ (САЩ), „Елта“ (Израел), „Талес“ (Франция) и „Леонардо“ (Италия).
„Политическото ръководство на Министерството на отбраната се опитва тихомълком и преди ротацията да пробута сделката за закупуване на 7 броя 3D радари за Българската армия на стойност 400 милиона лева. Подобно на сделката с бронираните машини за пехотата, когато бяха закупени машините „Страйкър“ на стойност 2,5 млрд. лв., процедурата е брутално погазена и обществото отново ще бъде поставено пред свършен факт“, заяви бившият военен министър.
Досегашната практика винаги е била проектът за инвестиционен разход и финансовата рамка да се гласуват в парламента и след това министърът на отбраната в гласуваните му технически параметри и бюджет да осъществи процедурата на обществената поръчка при състезателно начало между няколко фирми. Но при този състав на политическо ръководство в МО всичко е обърнато с главата надолу – първо се договарят с фирмата доставчик на въоръжение и чак тогава Народното събрание, поставено пред свършен факт с аргументи „няма време“ и „заплахи за националната сигурност“, гласува парите.
Така беше със „Страйкър“-ите, така се случва сега и с покупката на 3D радарите. Тази практика не само е некоректна към данъкоплатците, но носи и сериозни финансови щети и направо си „плаче“ за прокурорска намеса. Има опасност конкурсът за 3D радарите да се превърне в поредната обществена поръчка, която ще се реши не от конкурсното начало, а от лобистки интереси, според лидера на ВМРО.
Има ли предварително избран фаворит?
През август миналата година са получени оферти от пет компании, производители на радари. Това са „Локхийд Мартин“ (САЩ) – с които МО подписа договор за 16 изтребителя F-16, Block70, и чиято централа Тагарев посети при последното си посещение в САЩ, „Елта“ (Израел), „Индра“ (Испания), „Талес“ (Франция) и „Леонардо“ (Италия).
Министърът на отбраната е назначил комисия от 33 души, които да оценят офертите.
По неизвестни причини испанската фирма, която е дала най-ниска цена – с около 60 млн. лв. по-малко от другите, през януари т.г. е декласирана. Така на практика на първо място се очертава само с няколко точки преднина френската фирма, следвана плътно от „Локхийд Мартин“, израелската „Елта“ и „Леонардо“. И тук започват да се случват вече странни неща, твърди Каракачанов.
Вместо да се поиска от фирмите подобряване на офертите в ценовата им част с цел да се спестят милиони, които са потребни и за други нужди на армията, политическото ръководство на Министерството на отбраната решава това да не се прави, а да се пристъпи към класиране, преговори и сключване на договор.
Установена практика е когато се получат първите оферти, винаги да се поиска с писмо до фирмите доставчици те да подобрят, т.е. да намалят предложените цени.
В конкретния случай за покупка на седем 3D радара, както и при Страйкърите, става точно обратното. Вместо да изпрати писмо с искане за подобряване на цената за радарите политическото ръководство се опитва да притиска комисията подобно писмо да не се изпраща при положение, че това е законната практика.
Половината от 33-членната комисия не е съгласна с този подход, но натискът продължава.
Аргументът на политическото ръководство е, че няма време, защото България е изправена пред заплаха за своята национална сигурност. Това не е сериозен аргумент, защото от пристигането на офертите – през август миналата година, до февруари тази година са минали вече 7 месеца, които са проспани, твърди Каракачанов.
Ако се поиска подобряване на офертите, това ще отнеме не повече от 20 дни. При положение, че дори днес да бъде сключен договор и парламентът гласува тези 400 млн. лв., доставката на радарите ще се осъществи след 30-36 месеца – 3 години по-късно. Така че аргументът с войната в Украйна е крайно несъстоятелен.
Според бившия военен министър ако се поиска подобряване на ценовата оферта, поне две от компаниите ще свалят значително цените – „Локхийд Мартин“ може да го направи, защото тя произвежда изтребителите F-16, Block 70, за които вече сме заплатили над 4,5 млрд. лв. И може да си го позволи.
Израелската „Елта“ – също, защото в настоящата политическа конюнктура Израел търси съюзници заради войната в Газа и разстящото обществено недоволство срещу бомбардировките на Тел Авив. Италианците и французите също имат възможност за по-добри оферти. Само че министърът бърза да подпише договор, защото след средата на март може вече да не е министър.