Праймтайм в червено

Вторник сутрин. Всеки сънено щрака каналите, докато пие кафето си и се опитва да се настрои на работна вълна. Кофти преживяване. И за да им е още по-кофти на българските зрители, от трите национални телевизии явно се бяха договорили в един и същи час да настроят честотите си на червено.

Трима представители на БСП обясниха, че левицата в никакъв случай няма да говори със Соломон Паси и Росен Плевнелиев, посочени от ГЕРБ начело на така наречената “контактна група”. Тоест - няма новина. Това го знаехме - вече го бяха казали. Би било убийствено за БСП да седне на една маса с ГЕРБ под каквато и да е форма. А в червения ъгъл така или иначе още ближат раните си от изборните резултати на 2-ри октомври, които Корнелия Нинова все още отказва да приеме като потресаващо лоши. Лидерката на БСП заяви, че те по никакъв начин не се различават от резултатите на социалистите през ноември миналата година и в този смисъл няма нужда да подава оставката си.

Нищо че призивите за това в червеното пространство не са никак малко, а обвиненията в авторитарно управление на БСП продължават да удрят по реномето на Нинова.

Освен това от три телевизии ни обясниха, че идеята за срещата на БСП с партиите на тема икономика със сигурност не била политическа. Бил “държавнически подход” да бъдат поканени всички, а друг въпрос било кой и защо не отишъл, посочи Ченчев пред Нова телевизия.

Вигенин ли ще е предложението на левицата за шеф на НС също не стана ясно - мълчаха по темата Христо Проданов, Иван Зафиров и Иван Ченчев. Най-вероятно обаче именно той ще е кандидатът на социалистите за шефския пост в новия парламент. Все пак Вигенин има опит като председателстващ, бил е и зам.-шеф на Народното събрание. Интересно е обаче защо изобщо левицата издигна свой кандидат.

Никой не казва това може ли да се счита като сигнал към бившите коалиционни партньори на БСП. Ако не подкрепят Вигенин за шеф на парламент, това значи ли, че могат да се простят с подкрепата на левицата? Възможно ли е това да е извиване на ръце?

Причината за тези въпроси е съвсем елементарна - обикновено именно изборът за шеф на НС е тест за мнозинствата в парламента. Наличието на кандидати от всяка партия предполага и получаването на подкрепа само и единствено от собствената формация. Така на практика се обрича постигането на консенсус. Освен ако някой не клекне, разбира се.

Не мина и без облъчването, че БСП е за мир. Мир с главно "М". Тоест, ние не даваме оръжие на Украйна и настъпва мир. А какво мисли товарищ Путин? За това от БСП не обелват и дума.

Джесика Вълчева

frognews.bg