Проф. Амелия Личева: Законът за българския език е опасен, може да се превърне в инструмент за цензура

Държавата трябва да инвестира в образование и култура, а не да налага административен контрол върху езика. Законопроектът е белязан от тежко невежество и съдържа 57 правописни и граматически грешки, казва деканът на Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Опитът българският език да бъде защитен чрез специален закон е не само излишен, но и опасен заради възможността да се превърне в инструмент за цензура. Вместо да решава реалните проблеми с грамотността, четенето и образованието, законопроектът демонстрира неразбиране на природата на езика и смесва понятия, които имат различно значение.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. дфн Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

„Закон за езика е абсолютно излишен. В държава като България, в която гражданската традиция все още е слаба, а демокрацията е твърде крехка, прибягването до подобен закон е дори опасно. В него се предвижда консултативен орган, който много лесно може да се превърне в своеобразен цензор“, предупреди проф. Личева.

Тя подчерта, че езикът се развива според собствени закономерности, има различни регистри и разговорни форми, които не могат да бъдат поставени под административен контрол. Особено сериозен проблем според нея е липсата на разграничение между книжовен и официален език в законопроекта.

„Има тежки разминавания, които бих нарекла дори тежко невежество. Няма как да институционализираме книжовната норма. Какво правим с човек, който не я спазва добре – отказваме му медицинска услуга или го лишаваме от някакви права? Това е абсурдно. Подобен закон няма как да има добри последици“, заяви тя.

Критиката на проф. Личева се подкрепя и от публикувания анализ на езиковеда Павлина Върбанова, която е установила 57 правописни и граматически грешки в самия законопроект.

„Хората, които претендират, че ще контролират и ще ни помагат да опазваме българския език, всъщност самите те не знаят как да пишат“, коментира деканът.

Според нея френският модел, с който често се аргументират подобни законодателни инициативи, е исторически специфичен и не може механично да бъде пренесен в българските условия. По думите ѝ опазването на езика не става със закон, а чрез образование, четене и последователни политики за насърчаване на грамотността.

Вместо административни ограничения държавата трябва да насочи усилията си към децата и към създаването на реален интерес към четенето. За целта са необходими и промени в учебните програми, които да позволят на учениците да откриват себе си в текстовете.

„Трябва да стимулираме децата да четат. Във Франция например още от детската градина и началните класове насърчават четенето на всякакви текстове, включително готварски рецепти. Важното е децата да четат. Не бива да ги ограничаваме само до художествената литература, а да им предлагаме различни жанрове, за да открият собствените си интереси“, посочи проф. Личева.

Тя предупреди и за парадокс в предлаганите текстове относно употребата на шльокавицата. Според нея законопроектът може да доведе до обратен ефект и да насърчи употребата ѝ, вместо да я ограничи.

„Точно когато шльокавицата до голяма степен започна да изчезва от употреба, законът предвижда да я върнем. Вместо нормални надписи на английски, каквато е практиката навсякъде, ще въведем шльокавицата. Тя стимулира неграмотността, защото променя звуковете и води до писане, което няма нищо общо с книжовната норма“, обясни тя.

Най-острата оценка на проф. Личева обаче е насочена към държавната политика в образованието и културата. По думите ѝ намаляването на средствата за тези сфери в новия бюджет е скандално и показва погрешно разбиране за приоритетите на една развиваща се държава.

„На първо място държавата не трябва да съкращава бюджета за образование. Виждаме, че в новия бюджет средствата и за образование, и за култура се намаляват, което е скандално. Една уважаваща себе си държава, която иска да се развива, поставя образованието и културата сред основните си приоритети“, заяви тя.

Необходими са реални реформи в училище, което според нея остава твърде ретроградно и не успява да задържи интереса на децата. Сред ключовите задачи са ограничаването на отпадането от образователната система и повишаването на функционалната грамотност чрез свързване на четенето и знанията с практиката.

„Трябва да се опитаме да задържим децата в училище, защото отпадането им в хода на образованието ще се превърне в сериозен проблем след години. Трябва да повишим функционалната грамотност и да свържем образованието и четенето с практиката. Всичко останало е популизъм, който няма да доведе до нищо, освен може би до цензура“, заключи проф. Амелия Личева. І БГНЕС