София отдава почит на Елисавета Багряна с паметник в двора на 51-о училище

Елисавета Багряна е и сред най-превежданите български поети.

На 11 май 2026 г. от 11.00 часа в двора на 51 СУ „Елисавета Багряна“ в София ще бъде открит паметник на една от най-обичаните и значими български поетеси, предаде репортер на БГНЕС. Монументът е дело на скулптора Димо Бойчев и се превръща в символичен жест към творчеството и духа на Багряна – поетеса, чиито стихове и днес звучат модерно, свободолюбиво и вдъхновяващо.

Тази година се навършват и 35 години, откакто училището носи името на голямата българска авторка. Според организаторите паметникът трябва да бъде не само знак на признателност, но и послание към младите хора – за силата на словото, свободата на духа и любовта към родината.

Елисавета Багряна, чието истинско име е Елисавета Любомирова Белчева, е родена в София на 29 април 1893 г. Тя е първото от седем деца в семейството. Още в ранните си години проявява интерес към литературата, а първите си стихове пише по време на престоя на семейството си във Велико Търново. Завършва гимназия в София, а след това за кратко работи като учителка в ямболското село Афтане, днес Недялско. Именно там се среща отблизо с живота на българското село и с тежката съдба на жените – впечатления, които по-късно ще намерят място в нейната поезия.

Между 1911 и 1915 г. Багряна следва славянска филология в Софийския университет. Там попада в среда на изключителни преподаватели и интелектуалци, сред които Иван Шишманов, Александър Балабанов и Боян Пенев. По това време се запознава и с някои от най-ярките български писатели и поети – Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Константин Константинов и Христо Ясенов. Малко известен факт е, че в студентските си години тя участва като статистка в Народния театър и Операта – още едно доказателство за близостта ѝ до изкуството.

През 1915 г. са публикувани първите ѝ стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. Истинското ѝ утвърждаване като поетеса обаче идва през 1927 г. със стихосбирката „Вечната и святата“. Книгата прави силно впечатление със своята модерност и с новия образ на жената – свободна, смела и търсеща собствен път. Във време, когато обществото очаква жената да бъде тиха и подчинена, Багряна говори за независимост, страст, движение и вътрешна сила.

Поезията ѝ се отличава със своеобразно съчетание между народнопесенна образност и модерни художествени похвати. Тя умело преплита традицията с новаторски свободен стих и емоционална изразителност. В следващите си книги – „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Контрапункти“ и „Светлосенки“ – Багряна продължава да развива своя стил, преминавайки през различни творчески периоди и търсения.

Личният ѝ живот също е белязан от драматични и силни преживявания. През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото има син – Любомир. По-късно среща литературния критик и историк Боян Пенев – голямата любов в живота ѝ. Именно той я насърчава да експериментира с по-свободни ритми и форми в поезията си. Любовта им остава една от най-обсъжданите истории в литературните среди на онова време, но съдбата не им позволява да останат заедно – Пенев умира внезапно през 1927 г., малко преди двамата да сключат брак.

Елисавета Багряна е и сред най-превежданите български поети. Нейни творби излизат на повече от 30 езика и достигат до читатели във Франция, Италия, Полша, Швеция, Чехия, Словакия, Русия и много други страни. През дългия си творчески път тя получава редица престижни национални и международни отличия и се превръща в едно от лицата на българската литература по света.

Багряна умира през март 1991 г., едва месец преди да навърши 98 години. След себе си оставя поезия, която и днес продължава да вълнува с искреността, свободолюбието и човешката си дълбочина. Новият паметник в двора на 51 СУ „Елисавета Багряна“ ще напомня именно за този несломим творчески дух, превърнал поетесата в една от най-големите фигури в българската култура. І БГНЕС