Годината е 1887-а. България е освободена само преди девет години. Събитията следват с бързината на картеч. Източна Румелия се съединява с Княжество България. Българската държава оглушително разгромява завоевателката Сърбия в Сръбско-Българската война, наречена "войната на генералите срещу капитаните", защото нашата армия е още много млада и има единици старши офицери ( майор Данаил Николаев ). Всички други командири са с чин капитан, генерали няма. Княз Александър I Батенберг е детрониран, а след това принуден окончателно да абдикира - по волята на руския император Александър III. България изпада в тежка вътрешнополитическа и институционална криза и във
външнополитическа изолация. Държавата се ръководи от Регентство, в което главна роля играе най-големият български политик, виден деец на Национално-освободителната революция и герой от Априлското въстание, главен организатор на Първи революционен окръг - Стефан Стамболов. През 1887 г. той е само на 33 години, но авторитетът му в страната е огромен. Тепърва му предстои да разгърне политическия си гений и целия си потенциал на държавник от европейски мащаб.
В края на предишната 1886 г. българската депутация, изпратена в европейските владетелски дворове, за да подготви избора на княз, предлага овакантения трон на България на австрийския принц Фердинанд Сакс Кобург Гота, чиято кандидатура е одобрена от Третото Велико Народно събрание на 25 юни 1887 г. На 2 август 1887-а, пристигналият в България Фердинанд полага клетва пред ВНС в Търново. Избрано е Обикновено Народно Събрание и е утвърдено правителство с министър-председател Стефан Стамболов, който е и министър на вътрешните дела. Обстановката е тежка - новият български княз не е припознат от Русия и като следствие от това - останалите Велики сили също се въздържат да го признаят официално.
В тази напрегната среда избуява едно явление, което по никакъв начин не можем да определим само като криминално. В българската земя се появяват и започват все по-брутално да безчинстват разбойнически банди. Те грабят, убиват и всяват паника сред мирното население. Стремежът им е да предизвикат хаос в младата държава, да отслабят централната и местната власт, които и без това през тази година са потопени в кризи и политически стълкновения. Разбойническите дружини със сигурност не са само битови престъпници - те имат и агентурен политически гръб. Подстрекават ги външните врагове на България - Турция, Британия - които не могат да се примирят с нашето Освобождение. Целта им да предизвикат анархия и разпад на неукрепналата държава.
Създаването на криминогенна обстановка и несигурност е класическият път към унищожение на държавността. Българите трябва да загубят доверие в своята държава. Трябва да се усетят беззащитни жертви, изоставени на произвола. И да си пожелаят отново султана. Паралелът с днешните времена е ужасяващ.
Да, но в оная епоха начело на България стои възрожденското поколение. На стража още са безтрепетните поборници, апостоли и опълченци. Националната идея не е предадена и осквернена! Държавата е в твърди ръце, които не цепят басма на престъпниците и шпионите. Десницата на Стефан Стамболов жестоко пресича опитите за овладяване на страната от престъпността и накарва разбойниците да съжалят, че майка ги е раждала. А също и техните вдъхновители.
В качеството си на министър на вътрешните работи, Стамболов внася законопроект, който светкавично, само в два дни е гласуван от НС. Той е приет на 1 декември 1887 г. и носи безкомпромисното название ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО!
ИЗРЕБЛЕНИЕ - ИЗТРЪГВАНЕ ИЗ КОРЕН! УНИЩОЖЕНИЕ ЗАВИНАГИ!
Обнародван е в бр.146 на Държавен вестник.
Разбойниците са обявени вън от закона! Разбойниците предварително са осъдени на смърт. Създават се специални потери за преследването на разбойниците. Участниците в тези потери и техните семейства, според Закона, ще бъдат овъзмездени в случай на осакатяване или смърт - в битката с бандитите. Потераджиите трябва да бъдат почтени хора, а не криминално проявени лица. Те трябва да се поставят под командата на околийските началници и определените от тях стражари или на специално назначени пристави. В Закона ясно е изразен държавният характер на борбата с разбойничеството. Тук не става дума за частни "ловци на глави", което би превърнало преследвачите в по-безогледни престъпници от преследваните.
Член 7 гласи: "Всеки потераджия се снабдява от околийския началник със свидетелство, което удостоверява личността и длъжността му".
А ето и съдържанието на други членове от Закона:
"Чл. 9 Всеки потераджия, който убие или залови жив някой разбойник, получава според важността на разбойника и степента на подвига от 50 до 500 лева награда, която се отпуща с приказ от Министра на Вътрешните Дела.
Чл. 10 Чиновниците от полицията, а така също и потерите, за които се докаже, че с немарливостта си или с неземание своевременно нуждните ( старият правопис - М.В. ) мерки, дали са възможност на разбойниците да избягат и да се крият, отчисляват се и се дават под съд за наказание със затвор от 6 месеца до 3 години.
Чл. 11 Ако някое село, махла или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното давание на предвидената в чл.4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция ( наказание - М.В. ) по решение от Министерския Съвет. Постановлението на Съвета трябва да бъде мотивирано и да се обнародва в "Държавен вестник". В него се определя, в какво ще се състои и колко ще трае екзекуцията.
Чл. 12 Министрът на Вътрешните Дела може да забрани пребиванието на овчари, бичкиджии и други хора в гористите места, дето върлуват разбойници, а също и да преселява в селата ония колибари, които се подозряват в укривание разбойници, както и съмнителните роднини на последните. Той може да забрани на подозреваемите в разбойничество преселници да се заселяват в пограничните околии и да заселява във вътрешността на държавата приселниците, чието пребивание по границата е вредно за обществената безопасност.
Чл. 13 Разбойниците, укривателите и съучастниците им, както и всички лица, които с оръжие в ръка би си позволили да произвеждат или би произвели бунт срещу държавата, се съдят от полевите-военни съдилища."
ЕТО ТОВА Е ЗАКОН СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОСТТА!
Закон без "вратички", прозорчета и тунелчета!
КРУМОВ ЗАКОН!
Чудно ли е, че само за няколко дни разбойничеството в България е ликвидирано? Разбойниците и техните помагачи са увиснали по клоните на вековните дървета в дивните български гори - все още неизсечени от дървената мафия на "демоНОкрацията".
Днес ни трябва точно такъв Закон срещу разбойниците и предателите на българската държава!
Да, сега местата ни са разменени.
Разбойниците са на власт. Разбойниците "управляват", те са овладели всички институции, всяка педя земя!
Наврели са се през задния вход, чрез отвратителни фалшификации - и в НС, и в МС и в Президентството. Те седят в креслата на Стамболов, Каравелов, Славейков, Захари Стоянов. Те плезят позорните си шарлатански мутри от вестници и екрани. Те ни се хилят от комисии и агенции. Те са политици и олигарси - "елит"! Пазят ги базите, войските и оръжията на завоевателя, пред когото тия гниди отвориха коленопреклонно портите на нашата Родина!
Борбата с тях ще е изключително кръвопролитна.
Но не бива да се страхуваме! Нека помним, че не те - а ние сме държавата! Не те - а ние сме България! И утре, щом гласуват за Истанбулска конвенция и война - НЕКА ТРЪГНЕМ СРЕЩУ ТЯХ СЪС ЗАКОНА НА СТАМБОЛОВ И НА КРУМ СТРАШНИ!
ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО!
Все ще е останал някой здрав клон в опустошените ни гори!
Милена Върбанова
Милена Върбанова
преди 1 година
Момент! Вмъквам фигурата на Фердинанд само за да щрихирам епохата, в която избуява разбойничеството. Фердинанд никак не се е харесвал и на Стамболов. Той е маниак, грандоман, подлец, педераст, Кохари - може би за княз трябваше да бъде избран грузинският претендент, но Стамболов го е преценил пък като много позорен дегенерат. Стамболов си е мислел, че може да води за носа Фердинанд, но го е подценил. Стамболов никога не бил лакей на англичаните, а се е стремял да лавира. На султана е предлагал съюз и двойна корона като Австро-Унгария, но султанът се е уплашил, че го вкарват в капан. И всъщност е било точно така. Турчинът е казал: какво ли ми готви големият политик, щом ми предлага такава изкусителна оферта. Цитирам по памет, не си спомням с точност. За мен Стамболов е най-великият български държавник след 1878 г. Никой друг не може да се сравни с него - при всичките му негативни страни.
Коментирай