Глобата при нарушение на правилата започва от 50 хиляди евро
Вечерен час за интернет за 16-18-годишните (от 23 до 6 часа остават без достъп), според промените на ГЕРБ
Социалните мрежи са опасни, твърдят от ГЕРБ
Пълна забрана на социалните мрежи за деца до 16 години, а за младежите от 16 до 18 години се въвеждат строги ограничения и вечерен час за интернет. Глобата при нарушение на тези правила ще започва от 50 хиляди евро. Това предвиждат промени в Закона за закрила на детето, които ГЕРБ внесе в деловодството на Народното събрание.
Всички знаем, че социалните мрежи са опасни. Знаем, че когато един продукт е безплатен, то продуктът е потребителят, обясни проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ.
Законопроектът предвижда създаване на мобилно приложение “Дигитален портфейли”, което да верифицира възрастта, обясни Ангелов. Той подчерта, че въпросният дигитален портфейл е в унисон с приетите действия на Европейската комисия за внедряване на европейски портфейл за цифрова идентичност. “Всяко дете, което иска да създаде профил в социална мрежа, трябва да има инсталирано приложението и да докаже възрастта си. То няма да може повече да излъже социалната мрежа за годините си”, посочи Ангелов.
Приложението ще бъде безплатно, ще се разработи от Министерството на електронното управление в определен срок и ще бъде свързано със системата на ГРАО. Верификацията ще е задължителна за абсолютно всички потребители на социалните мрежи. Настоящите профили на деца под 16 години, които не могат да докажат възрастта си, ще бъдат закрити. Според Ангелов системата няма да може да бъде заобиколена чрез смяна на IP адрес или използване на VPN.
Ангелов обясни, че в проекта се предвижда Министерството на дигиталната трансформация да има законово време (в проекта е записано 6 месеца) да създаде този дигитален портфейл.
Законът предвижда и някои изключения. Приложенията за комуникация (като Viber, WhatsApp и Signal) остават разрешени за всички, тъй като не попадат в обхвата на забраната. Децата под 16 години ще имат достъп и до образователни платформи, но само ако те са одобрени от министъра на образованието и науката.
За младежите между 16 и 18 години се въвежда “вечерен час” за интернет - те няма да имат достъп до социалните мрежи в часовия диапазон от 23:00 до 06:00 сутринта. За да се ограничи пристрастяването към екраните, за тази възрастова група ще бъдат изключени функциите за автоматично зареждане на видеа, безкрайното скролване и алгоритмите, които препоръчват съдържание. Новите рестрикции ще важат и за чуждестранни деца, които влизат на територията на България - те също ще трябва да инсталират приложението за верификация.
“Знаем, че социалните мрежи са опасни. Те превръщат обществото в стадо без емпатия. Интернет не е детска площадка. Преди години се притеснявахме какво ще се случи на нашите деца на улицата, а днес се опасяваме какво ще им се случи в социалните мрежи. Днес едно съобщение в чат може да нарани едно дете повече, отколкото може да бъде наранено в училище”, обясни Ангелов.
В проекта за промени на Закона за закрила на детето е записано следното: “забранява се на дете под 16-годишна възраст да създава, регистрира или управлява публични, или частично публични профили в онлайн приложения за онлайн социални мрежи и споделяне на видеоклипове.
Удостоверяването на възрастта на детето се удостоверява чрез национално мобилно приложение “Дигитален портфейл”, което се създава и поддържа от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Използването на приложението е безплатно.
Като стойност глобите за нарушаване на закона са от 50 000 евро нагоре, коментира Костадин Ангелов.
Той подчерта, че законът не е война срещу технологиите, а опит да се спре пандемията от “социален аутизъм”, депресия, хранителни разстройства и допаминова зависимост сред подрастващите. Ангелов призова всички политически партии в парламента да оставят настрана партийните дивиденти и да се обединят около спасяването на българските деца.
Благовест Кирилов, бивш зам.-министър на е-управлението, пред „Труд news“:
Забрана, която се заобикаля за 5 минути, не е защита
Идеята за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи не бива да бъде отхвърляна с лека ръка. Проблем има. Родителите го виждат, учителите го виждат, а най-често го усещат самите деца - чрез агресия, натиск, сравнение, зависимости, фалшиви авторитети и съдържание, което често е много по-силно от възрастта им.
Но точно защото темата е важна, решението не може да бъде само политически жест. Забрана, която звучи добре в заглавие, но се заобикаля за пет минути с чужд телефон, фалшива дата на раждане, VPN или втори профил, не е защита. Това е врата в полето.
Младото поколение не е технологично неграмотно. Напротив - децата често се ориентират в дигиталната среда по-бързо от институциите, които се опитват да я регулират. Ако държавата въведе формална рестрикция без реален технически, правен и образователен модел, тя няма да спре достъпа. Ще научи децата да заобикалят правилата. А това е най-лошият възможен урок.
От друга страна, не можем да кажем и “нищо да не се прави”. Социалните мрежи отдавна не са просто място за общуване. Те са алгоритмични среди, които задържат внимание, насочват съдържание, събират данни и често печелят именно от емоционалната реакция на потребителя. При децата това е особено чувствително. Затова държавата има основание да поставя изисквания - но към платформите, не чрез масово следене на децата.
Големият риск е под лозунга за защита да изградим твърде сложна система за контрол, която после да се окаже нож с две остриета. Ако всяко дете трябва да бъде проверявано през централизирано приложение, цифров портфейл или база данни, трябва много ясно да се отговори: кой събира данните, какви данни се събират, къде се съхраняват, кой има достъп, за колко време и може ли тази инфраструктура утре да бъде използвана за други цели?
Децата трябва да бъдат защитени онлайн. Това е безспорно. Но защитата не може да бъде имитация, нито паническа реакция. Тя трябва да бъде умна, пропорционална и технически грамотна.
В противен случай ще получим най-лошото от двата свята - децата пак ще бъдат в социалните мрежи, но държавата ще е създала нова система за контрол, която събира чувствителни данни и създава бъдещи рискове.
Истинската цел не е просто да забраним. Истинската цел е да изградим дигитална среда, в която децата са защитени, родителите са подкрепени, платформите са отговорни, а държавата не прекрачва границата между грижа и наблюдение.
Национален център за безопасен интернет:
Същинският проблем е в дизайна на платформите
Още в края на миналата седмица Националният център за безопасен интернет (SafeNet.bg), зад който стоят Асоциация Родители - неговият координатор, и партньорските организации Българска асоциация по семейно планиране и Национална мрежа за децата, подкрепиха съвместното изявление на над 140 организации и експерти от цяла Европа, инициирано от 5Rights Foundation и адресирано до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Позицията е категорична: общата забрана на социалните мрежи за деца не е правилният подход. “Разбираме тревогата на родители и законодатели - тя е напълно
основателна. Но данните от Австралия, първата страна с действаща забрана, показват, че 85% от децата под 16 години продължават да достъпват забранените платформи, а 70% определят заобикалянето като лесно. Децата не спират да са онлайн - те просто мигрират към по-малки, по-слабо модерирани и потенциално по-опасни места. Забраната не решава проблема, а го измества. Данни от март 2026 г. не отчитат и никакво измеримо намаляване на кибертормоза или излагането на вредно съдържание.
Същинският проблем е в дизайна на платформите - в алгоритмите за препоръчване, безкрайното скролване, автоматичното възпроизвеждане - всички механизми, конструирани да задържат вниманието възможно най-дълго. Отговорността принадлежи на технологичните компании, не на децата и семействата. Законодателството трябва да задължи платформите да са безопасни по подразбиране и да инвестират в дигитална и медийна грамотност, интегрирана в образователния процес за децата, както и да подкрепи със същите умения родителите и учителите. Това е подходът, който работи”, категорични са от Националния център за безопасен интернет.
Проф. д-р Илин Савов д. н., експерт по киберсигурност:
Забраната само отлага риска за детето, знанието го предпазва
Социалните мрежи сами по себе си не са врагът, а начинът, по който злонамерени хора се възползват от тях. И тук виждаме реална промяна през последните години: дигиталните хищници вече не разчитат на случайност. Те използват изкуствен интелект, за да създават убедителни фалшиви профили, и прилагат добре познати психологически техники, за да спечелят доверието на детето стъпка по стъпка. Правят го все по-резултатно. Работата с над 29 000 ученици ми показа нещо, в което съм напълно убеден, децата не са наивни, те просто са неподготвени за новите рискове. И тук е ключовата разлика: забраната не учи детето на нищо, тя само отлага сблъсъка с риска. Това ли искаме? Знанието е това, което реално предпазва детето, способността да разпознае манипулация, фалшива самоличност или опит за изнудване, преди да е станало късно. Това се осъществява чрез качествени киберобучения.
Възрастовата верификация е един от най-трудните въпроси пред технологичния и правния свят в момента, защото не е чисто технически проблем, а балансиране между две ценности. Най-надеждните модели, които се разработват днес, комбинират няколко пласта защита: електронна идентичност, проверка през доверени доставчици на услуги и технологии, които потвърждават само конкретния факт: например "лицето е над определена възраст" – без да разкриват допълнителни лични данни. Именно тук е и капанът, на който трябва да внимаваме. Ако системата за проверка на възрастта събира повече информация, отколкото ѝ е необходимо, тя самата се превръща в нов риск за поверителността. Затова световната тенденция е ясна - сигурна верификация, но с минимален отпечатък от лични данни. Има и още един риск, а той е когато се събират данните за лицата (биометрия) чрез приложението, при пробив цялата база данни може да бъде използвана за престъпления срещу потребителите. Трябва да сме внимателни и да не бързаме с тези промени.
Убеден съм, че само забраната няма да реши проблема. Категоричен съм. Историята на киберсигурността го доказва многократно, моите обучения на десетки хиляди българи в цялата страна също. Когато една технология бъде затворена за определена група, потребителите намират начин да я заобиколят. Отиват в тъмната страна на интернета. При децата това означава чужди профили, подправени данни за възраст или други технически трикове, които в крайна сметка ги оставят също толкова изложени на риск, но извън полезрението на родителите и органите на реда! Затова смятам, че защитата трябва да е многопластова: възрастови ограничения там, където имат смисъл, по-голяма отговорност от страна на технологичните компании, разумен родителски контрол, но преди всичко - системно и последователно дигитално образование и киберподготовка на децата от доказани експерти с реален опит в службите за сигурност и МВР. Това трябва да е всяка година. Не можем да подготвим децата за дигиталния свят, като просто ги държим настрана от него. Трябва да ги научим как да се движат в него безопасно, защото рано или късно те ще влязат там - с или без нашето разрешение.
Навлизаме в пандемията на педофилите. Да бъдем нащрек. Телефонът на едно дете днес далеч не е просто устройство за разговори и игри. Той съдържа снимки, контакти, история на местоположението, навици и разговори. С други думи, цялостен профил на детето и неговото семейство. Киберпрестъпниците стигат до тази информация по различни пътища - фалшиви профили, примамливи линкове, привидно безобидни приложения или чисто психологическо въздействие, познато като социално инженерство. Важно е родителите да разберат нещо неочевидно: детето често не е крайната цел. То може да се окаже най-лесната врата към семейството - най-слабото звено, през което да се стигне до възрастните. С развитието на изкуствения интелект тази заплаха става още по-сериозна, защото откраднати снимки, гласови записи и лична информация могат да бъдат използвани за създаването на далеч по-убедителни и труднооткриваеми измами. Затова продължавам да повтарям едно и също, на всяка среща, национална медия и във всяко училище - най-силната киберзащита не започва с технологията. Тя започва с подготвения човек. Важно и да се създаде национален регистър с киберобучители с доказана практика срещу престъпността в дигитална среда. Не може всеки да бъде обучител. Този експеримент трябва да спре. Чрез знанието ще защитим нашите деца. Има решение. Да го приложим професионално в името на България.
trud.bg
