В моята младост имаше социалистически опити, разбира се нелепи, да се доближат темелите на партията до младежта. Защото младежта е неконтролируема. Винаги във всеки строй. Възрастните им родители бяха (пък и днес са) лесна плячка. Ще ги натиснат от службата, ще ги изселят в Странджа. Ще ги нахокат и готово. Дори по-често се минаваше само със заплахи. Хората бяха умни и разбираха. Но децата им бяха друга работа.
По-умните функционери бяха разбрали, че с тъпи петдесетарски лозунги повече няма как да минат и се започна така нареченото опресняване на пропагандата. Сигурно в архивите на държавна сигурност този процес си има име. Аз това име не го знам затова ще го наричам „фуражкаджийски рок“. По телевизиите наизскочиха разни чичаци, които се правеха на рокери. Говореха за техния бунт пречупен през призмата на партията. Музиката им беше някак лошо създадена от бележити автори печелили по три пъти фестивала за политическа песен „Ален мак“. Държанието им беше някак по милиционерски подредено. Подстрижките – примерни. Въобще, бяха напълно разпознаваеми и нелепи. Специалното мероприятие фуражкаджийски рок оцеля до 1989г. После умря за едно денонощие и дори никой не се сети да отиде на погребението му.
Сега гледам някой май е докопал старите архиви на държавна сигурност и се опитва отново да създаде такова събитие. Уж ъндърграунд ама някак подкрепен от официалните медии. От глупостите им лъха на официалната пропаганда. Правилно ориентирани в глобалисткия компас. Безопасно остри. Прилича на опит за създаване на някаква младежка мисирска организация.
Сигурно някои доста млади и пропорционално глупави зрители с клонящ към нула житейски опит намират това мероприятие за спонтанен изблик на дръзновение. Но има и по-възрастни, които помнят лошия вкус на социалистическата пропаганда на фуражкаджийския рок маскирана като бунт и свобода.
Затова аз от досадата на моите спомени пожелавам бърз и тих край на лансирания ъндърграунд и дотираната свобода.
Чао на официално лансираните подкасти.
Тъпотията ви няма да ви надживее.
По-нелепи сте от сутрешен блок.
Живял съм ви вече.
Емил Йотовски
за "Факти"
Пантов
3 weeks before
Не знам колко е възрастен авторът,но ходехме на концерти в читалище "Средец"и Светлина.Най-запомнящи се,бяха Вили Кавалджиев и Импулс(1970-73).Имаше и други съставчета,но си пееха каквото искат и колкото могат.Не помня да е имало милиционери....Друг въпрос,че на такива изпълнители не им даваха възможност за по-широки изяви,по незнайно какви критерии.
Коментирай