„У нас гледат на учителя като на говедаря“

Народният будител Ботйо Петков:

Бащата на Христо Ботев е унижаван, умира в мизерия

За да закърпят бюджета, калоферските чорбаджии намаляват заплатата му

Отбелязваме Деня на народните будители. Патриотична легенда е, че тези светли умове са били на почит и уважение. В цялата ни многострадална история са унижавани, потънали в лишения и мизерия. Класически е случаят с големия възрожденец Ботйо Петков, бащата на Христо Ботев.

Корените на Ботевия род са в Карлово, Сопот и Калофер. Дядото на поета се казвал Петко. Бил бояджия и гайтанджия, държал кръчма. “Дядо Петко беше едър, напет и с бяла брада - портретува го един съвременник. - Кръчмата му в Карлово беше в Табашката махала до реката. До вратата имаше чешма с два чучура и вътре - градина с голям висок кестен, който всяка година много раждаше и под който лете гостите пиеха вино и ракия...”
Петко взема за жена сопотненката Ана, сестра на протосингел Кирил Нектариев. Раждат им се две дъщери, а през 1815 г. и син Ботйо. Момъкът не го теглят бащините занаяти, заляга над книгите. Учи в родния си град, Пловдив и Одеската семинария.

Един от най-образованите люде на своето време, Ботйо Петков поема кръста на народен будител. Дълги години сее просвета в Калофер. През неговото школо минават редица бележити личности, между които и Иван Вазов.
Даскал Ботйо реформира образованието като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Изхвърля гръцкия език от програмата и въвежда руския. Урежда библиотека и книжарница. Съставя “Кратка всеобща география”, превежда “Нещо за безграмотните человеци” и “Психология или душесловие за учение на децата”. Най-значителното му книжовно дело е преводът на “Критически издиряния за историята българска” от Юри Венелин.

През 1845 г. даскал Ботйо отива под венчило с калоферката Иванка Дрянкова. Някои приятели пропускат да му честитят и той пише на един в Одеса: “А вий, ако и да ми не пожелахте, аз съм благополучен и щастлив, защо взех една българка, която нищо друго не знае, освен да ме люби искрено и да ме слуша. У мене сиромашия до колене, но съм щастлив.”

През 1862 г. криза като днешната плъзва по българските земи. “Калоферската община, която преди малко захващаше едно от първите места между другите общини в Отечеството ни, днес и тя по различни причини, на които не е мястото тука да ги описвам, начна да изпада”, хроникира Ботйо Петков и подчертава: “Сетнините на изпадванието се струпаха най-напред на учителите.”

Положена е традицията във времена на недоимък у нас да се посяга първо на образованието!

За да закърпят бюджета, калоферските чорбаджии намаляват заплатата му от 13 000 на 9000 гроша. По-грозното е, че го унижават. Даскал Ботйо се оплаква на Станчо Брадинов в Цариград:

“Вий познавате, че по велики Заговезни, кога калоферци ходят на монастиря, то се събират на еснафи. В едно събрание от по първите в Калофер предложих въпрос: с кой еснаф е по-прилично да отида и аз на монастиря? Един отговори: “Телчарите, говедарите, камзамалите* и учителите са един еснаф, съберете се та идете на монастиря.”

“По-прав ответ от тоя не може да бъде - коментира народният будител. - Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика върху учителя.”

Въпреки недоимъка с Иванка дават живот на девет деца. Първородният е Христо Ботев на 25 декември 1847 г. После идат шест братя и две сестри. Мизерията обаче стопява семейството. През септември 1867 г. бащата праща вест на милионера Христо Георгиев в Букурещ:

“В разстоянието на три години аз изгубих четири деца, от които единствената ми дъщеря, която се представи преди девет месеца след като доби, ме довърши. Друг син имам петнадесетгодишен, който от три години досега седи на едно място сакат и няма надежда за изцерение.”

Даскал Ботйо не иска подаяние, а съдействие да припечели някой грош от “Критически издиряния”:
“Аз намислих да поканите някои от родолюбивите българи в Букурещ да поемат по едно количество книги за училищата в България, за да се раздават в награда на ония ученици, които се отличат на общите изпитания. Аз се надявам, че с тоя начин и мене ще се спомогне и голямо добро ще се направи на училищата, като се възбуди чрез наградата съревнование у учениците в прилежанието.”

Още две години продължават мъките на Ботйо Петков. Омерзен духовно и сломен физически от туберкулоза, умира на 26 юли 1869 г.

След смъртта на съпруга овдовялата Иванка изпада в още по-голяма мизерия. Надява се да получи нещо от наследството на Кирил Нектариев. На 5 октомври 1870 г. Парашкева Шушулова пише на Найден Геров, руския вицеконсул в Пловдив:

“Любезний вуйчо! С настоящето си ще Ви помоля, като се намирате в Карлово, да вземете под внимание известната Вам крайна сиромашия на г-жа Ботевица Петкова; особа, която ме собствено задължи да Ви пиша за това. Речената госпожа вчера нарочно дохожда при мене, приказа си всичката си нищета, като ронеше горчиви сълзи и, като ми доказа, заключавам, че освен 5-6 гроша, които от време на време събирам от продадените є някои книжки друга помощ няма отнигде.”

“И така - натиска перото Шушулова - вторично се умолявате от нейна страна да є отделите нещо от богатството на покойния дяда протосингела, с тази си добрина щете направите голямо благодеяние на това толкоз нещастно семейство, признателността на което ще остане вечна къмто Вас.”

Потресаващ е епилогът на тази драма!
След Освобождението Народното събрание отпуска на Иванка Петкова месечна пенсия от 100 лева. По онова време депутатите са на надница и получават 15 лева дневни, транспортът им е платен допълнително. Прибират около 300 лева чиста пара за своя изнурителен труд в камарата. Очевидецът Константин Иречек описва ситуацията:

“Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.”

И ето, че на едно заседание през 1896 г. мъдрите глави на нацията решават да отнемат пенсията на Иванка Петкова. Съпругата на народния будител Ботйо Петков и майката на националния герой Христо Ботев. С дата 16 декември тя пуска прошение за премахване на неправдата. Върху документа, който е съхранен, има резолюция:

“Комисията го оставя без последствие в отношение към поборника Хр. Ботев, а в отношение към съпруга є да се отнесе към надлежното Министерство.”

Тоест към Министерството на просвещението, което също оставя молбата без последствие!

Автор: Росен Тахов

trud.bg