Това, което се случи във Варшава снощи не е изненада за повечето поляци, дори за тези, които следим страната от разстояние.
От години либералният лагер на Доналд Туск е обвиняван, понякога дори от своите редици, че под лозунгите за „възстановяване на демокрацията" и "върховенството на правото" води битка за овладяване на институциите. Особено тези в съдебната система. А когато институциите не се вписват в политическите му планове, изведнъж се оказва, че трябва спешно да бъдат „реформирани“ с нови кадри, близки до партията му.
Политическият почерк е подозрително познат.
И в Полша, и в България схемата е една и съща: либералната общност трудно приема, че държавата не й принадлежи, че институциите не са нейна собственост и че консервативните избиратели имат същото право на политическо представителство. И в двете страни са създали широка мрежа от уж независими НПОта, особено в сферата на правосъдието и на медиите, целящи да превземат и двете с налагане на свои кадри.
Снощи се стигна до кулминацията на този процес в Полша, когато Туск изчака президентът Навроцки да напусне страната, за да прати полиция в Конституционния трибунал с цел извеждане на председателя му, който беше пречка пред либералните назначение от властта. Навроцки обърна самолета над Африка, върна се и лично нахлу в съда, за да възстанови законно избрания му председател.
С тези си действия Навроцки показа, че президентът може да не е просто декоративна фигура в една чисто представителна институция. Че може да играе ключова роля в процесите на страната, когато това се налага. Нещо, за което е хубаво да мислим утре, когато избираме човек на същата позиция и у нас.
На българските либерали също трябва да им стане ясно нещо много просто: демокрацията не означава вие да управлявате непременно, а когато не управлявате – да обявявате всичко за завладяно, нелегитимно или антиевропейско. Просто, защото не е ваше. Мислите си, че сте оригинални, а играете идентичен цирк, с идентични опорки и тук, и в Полша, и в почти всички страни в Европа. Аз имам късмета да съм до болка запознат с номерата ви, защото ги наблюдавам отблизо в две държави. И се старая всячески да запозная и останалите българи с тях.
Уонко Нормалния
7 hours before
Демокрацийка е имало само в Атина - Власт на Мъжете със собственост и право да носят Меч. Женици и Роби нямат право на глас. Сега всичките Улави от 32та пола, които и те не знаят какво са, бичат Яко Права. НО НИКОЙ НЕ СЕ УСЕЩА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА. Гледам по улици, рейсове и трамваи как всички са си забили вниманието в телефончето, което си е диагноза. Бонус и малки дечица ги облъчват с некви таблети или там както се казват въпросните неща.
Коментирай