България няма време за Босилеград, но Босилеград пази България

Днес заедно с децата от кюстендилското училище „Марин Дринов“ гостувах в Босилеград. 

Пред препълнения с деца салон на босилеградското читалище кюстендилските деца вдъхновено изиграха детска пиеса, а аз имах честта да говоря от сцената.

Училището в Босилеград е пълно с деца. Любознателни, усмихнати, вдъхновени. Читалището пък има чудесна библиотека, в която се пазят изключително ценни екземпляри от краеведски книги.

Жителите на Босилеград са изключително топли и сърдечни и носят нещо от светлия дух на хората от времето на третото българско царство. 

Дълг на нашата държава е да се грижи за тези българи и да им помага, с каквото може.

Но дали го прави?

Дали там е отишъл някой политик да ги попита от какво имат нужда? 

Дали българската държава се сеща да подкрепи някакви програми за запазването на езика и родовата памет в западните покрайнини?

Дали знаят колко време отнема издаването на български паспорт на тези наши сънародници?

Отговорът е страшен - НЕ. 

И знаете ли защо? Защото тези хора не са електорат. 

Затова никоя българска партия не се интересува от тях. Какво им дреме за някакви си там българи… 

Но въпреки всичко в това малко градче българският дух е жив.

И съм благодарен, че имах възможността да се докосна до него.

Иво Сиромахов