БЮЛЕНТ
Не бях сигурен, чий е гласът и отначало реших, че са поканили Иво Иванов да коментира мача Португалия - Испания. Иво от Канзас Сити е разкошен разказвач, за който от време на време телевизиите ни се сещат и го канят да коментира всякакви теми - и той неизменно прави силно впечатление с осведомеността си, както и с изрядния си език - непостижимо красив за езиковите варвари от телевизиите.
Те пък отново и отново ни убеждават, че сякаш са се запънали в една точка от развитието си и не бива да очакваме кой знае какво повече от тях.
Шефовете им също нямат желание да ги поощряват да се поразшават - за тях е важно наемниците им да не направят някоя беля, ако проявят нежелано любопитство или настъпят случайно някой от реалните властници, пък дори и цацата, която се мота из тукашната уж-политика.
Задачата е ясна и проста: да не се стараят повече, отколкото е нужно, и да спазват един феърплей, който е порядъчно срамен и тъкмо заради това е неогласен, но се прилага стриктно по отношение на силните на деня. Към тях винаги се пристъпва с кротост и разсеяност - и затова, в крайна сметка, историята на медиите на Прехода ще се окаже стъкмена от слабохарактерни и користни типове. Можем да ги наречем и кротки извратеняци, които са превърнали "феърплея" в политиката и медиите в една измама.
Тя отдавна е проникнала и в спорта - и световното първенство по футбол, което в момента е диазепама на простолюдието, ни сервира един извънредно срамен случай, който доскоро би изглеждал направо невъзможен: Тръмп отмени червения картон, показан на играч от отбора на САЩ, за да може той да играе и в следващият мач на американците. Това изглежда немислимо, но е факт - а шефът на световната футболна федерация изобщо не се поколеба да изпълни желанието на президента.
Това не е неговият шедьовър, не е и кулминацията на вмешателствата му, които са продиктувани от Доктрината на Хаоса - нея той се опитва да наложи - и които най-често не водят до нищо сериозно.
Публично известни са само най-шантавите му изхвърляния - и човек го е страх дори да си помисли, какво къкри в недостъпната зона на най-интимните му желания.
Пак добре, че не се сети да отмени погребението на иранския водач Хомейни - вероятно, само защото не е предполагал, че то ще бъде толкова грандиозно.
Но с малоумната си намеса във футболното първенство наистина прекали - и тя ще бъде запомнена от всеки запалянковец по света като нечувана разправа с този спорт.
Заприлича ми на нашия Милко Балев, дълги години вторият човек, след Живков, в комунистическата върхушка и за нещастие лудо пристрастен към футбола, отгоре на всичко и фен на ЦСКА. Знаменитият коментатор Мичмана/Николай Колев береше много ядове с него, особено по време на дербитата с "Левски". Щом отидеше на стадиона, Мичмана най-напред се оглеждаше дали онзи маниак е в ложата и, ако беше, си отдъхваше донейде, с надеждата, че няма да го чува непрекъснато по телевизора.
Но и това не винаги го спасяваше, имаше случаи, когато Балев се изправяше от мястото си в ложата и започваше да крещи на Мичмана: "Ха да те видя сега, какво ще кажеш?!"
И какво можеш да кажеш, освен да смутолевиш нещо и да проклинаш занаята си.
Един от най-скандалните - а по-точно е да се каже драматични - епизоди в кариерата ми бе, когато запалиха ателието в Бургас на известния художник Георги Баев - Джурлата. Той наистина беше много остър в разговора ни в "Събеседник по желание", призна, че ненавижда „пробивните хора”, онези със "силните лакти”; също и готованковците в изкуството: „Не може 35 години да носиш на памук човек, който е направил нещо под средното равнище”.
И още: „Не бива повече да има „наши” и „ваши”! 35 години ние отчитаме само грешки! Дано да отчитаме вече и реални резултати!”
А накрая, като капак на всичко, подигра и тезата за „ускореното развитие” на футбола - а тя беше на самия Живков!
Висшата номенклатурата със сигурност бе побесняла. Но през годините, когато паметта ми събуждаше спомена за тази история винаги се питах, дали все пак причината за палежа не бяха футболните страсти?
В ония години те не бяха по-малко свирепи, отколкото са сега. Пренасяха се и в най-горните етажи на Властта. В Политбюро на комунистическата партия левскари и цесекари бяха разпределени почти поравно - Борис Велчев, който бе преминал Голготата на "Втория", както и вътрешният министър Солаков бяха от най-изявените левскари; Балев и генерал Джуров бяха цесекари. Всички заедно те поставяха понякога в комична ситуация "Вожда".
Живков бил на посещение в Москва, успял някак да залъже изветрелия вече Брежнев и да получи съгласието му да не се увеличава цената на месото тук. Връща се с приповдигнато настроение, слиза от самолета, здрависва се набързо с членовете на Политбюро, които го чакат на пистата и ги подканя: "Хайде, след малко ще се видим в ЦК!"
Ония обаче нещо се мотат и накрая Джуров казва: "Ами, другарю Живков, тази вечер момчетата имат мач" - това е знаменитата среща на ЦСКА с европейския клубен шампион "Нотингам форест". Живков е смаян - няма на кого да се похвали! - само махва с ръка и си тръгва.
Друг път е на посещение в Добрич, прекръстен тогава на Толбухин. Както е редно, посреща го първият секретар на Окръжният комитет на БКП и Живков го пита: "Как е тази година Добруджа?" - като има предвид реколтата. А онзи му отговаря: "Зле сме с вратаря!" понеже си мисли, че го питат за местния футболен отбор...
Славков беше също от най-влиятелните левскари. По някое време подкарах във "Всяка неделя" рубриката "Истината за българския футбол" - той също взе участие в нея. Тя имаше успех и след като я приключих решихме да издадем интервютата, както и полемиката от една шумна пресконференция в книга. Предложихме идеята на издателство "Медицина и физкултура". Оттам се зарадваха и тъкмо да започна да стъкмявам ръкописа от издателството съобщиха, без излишни приказки, че книгата вече не ги интересува. Славков се беше оказал слаб, в сравнение с футболното лоби най-горе във Властта, което очевидно не искаше да се ровим в мръсотиите на българския футбол. А те, както се оказа по-късно, не бяха малко.
Имаше и други дивотии, но те все пак бяха от репертоара на тоталитарния режим и някак не изглеждаха толкова необичайни. Но толкова години по-късно стореното от Тръмп си е направо една нетърпима диващина.
Но да се върнем към онзи глас, който не беше на Иво и който не успях да разпозная.
В крайна сметка, оказа се, че неподправеното ми и напълно спонтанно одобрение е предизвикано от Бюлент Мюмюнов - и бързам да кажа, че той несъмнено е, от дълги години насам, най-яркото попълнение в нашето телевизионно войнство. Това момче е наистина безподобно - той сякаш се е родил готов за ролята си на футболен коментатор.
Слушах го в още един мач, Египет - Аржентина: той сякаш четеше коментара си от някакъв предварително доставен му текст! Дявол да го вземе - той не сбърка нито веднъж, с нито една дума, нито пък заекна или направи ненужна пауза - и това при едно невероятно темпо.
Сякаш играта на терена следваше неговия коментар - а не той нея.
Оценките си за онова, което не е толкова очевидно, особено, когато се сблъскват два класни отбора - изобщо, тайните в случващото се в играта промушваше светкавично, привидно между другото и с удивителна лекота. Изключено е да подразни обективният зрител, а и когото и да е било - защото сякаш говори вместо нас, но никой няма се подразни от това, защото ще го схванем едва тогава, когато играта вече е свършила.
През годините съм хвалил малцина спортни коментатори, предимно тия от Диема. Измежду останалите вероятно ще има хора, които могат да се пошегуват, че ги карам да видят в Бюлент някакъв специален продукт на толкова прехваления изкуствен интелект. За тях имам готов отговор: момчето е изпълнено с неподправени вълнения, нещо повече - той е техен заложник и досега.
Може да му се вярва - впрочем, и тогава, когато говори за живота без майка си, която от години работи в чужбина .
И още нещо: Бюлент е готов и за всичко друго в телевизионния занаят. Пробвайте го и ще се убедите.
А той трябва сам да се опази - най-вече от изкушенията, с които телевизията проваля онези, които й се доверяват сляпо - това означава практически почти всички.
И се запитайте, какъв е шансът да се появи някой Бюлент и в телевизионната публицистика или в разговорния жанр...
