Цяла седмица си мисля, че чувството за липса на справедливост идва не от избирателната, а от правораздавателната система. Защото, ако има кой да наказва корупцията и престъпността, няма да има кой знае какво значение как избираме депутатите си – те ще отговарят пред закона и ще носят отговорност, независимо кой е на власт. Защото дори и да избираме депутатите си мажоритарно, ако няма институции, които да спират корупцията и престъпленията, няма да има никакво значение.
Картината ще е сходна от гледна точка на горчивата безнаказаност, в която сме потънали всички.
На всички е ясно, че правосъдната система е оплетена в зависимости и то не от вчера. Това обезверява не само всички нас, но и всички почтени хора, които работят в тази система. Това разлага цялата държава.
Правото е наука за истината и този, който има последната и най-важна дума, трябва да бъде видима фигура. Това не е мистика, нито окултна наука. Ролята на правосъдната система е да чисти всички останали.
И тук мажоритарните избори нямат значение.
Ако в референдума на Слави Трифонов или някой друг референдум, имаше въпрос дали прокурорите, или дори съдиите в различните градове да се избират пряко, щеше да стане много интересно. Защото в нашата държава, проядена от престъпност и корупция,
тези хора имат потенциал да се превърнат в по-важни от политиците. Ето това би била реална власт в ръцете на хората.
Между другото, Съединените щати са единствената държава в света, където областните прокурори се избират директно. Идеята на тази реформа е била да измъкнат прокурорите от политическите влияния
и това е концепция от XIX век. Това е в основата на безкомпромисното правосъдие, което не прави разлика между силните и слабите, тези с власт и тези без власт.
В България всичко става толкова бавно. Ето ви един пример – през седмицата беше поредното дело срещу акушерката Емилия Ковачева, която преби новородената Никол, хвърляйки в ужас не само родителите на бебето, но и цялото общество. Това дело се точи вече втора година и през седмицата беше отложено заради „лошото време“, дъжда, вятъра, атмосферното налягане. Всичко това попречило на адвоката на обвиняемата да се запознае с последната експертиза.
Ето ви един пример за процес, който се разтяга във времето. Защо? Защото системата го позволява. Така че не е лошо съдии и прокурори да гледат прогнозата на Емо Чолаков, за да се ориентират в хода на делата, които водят или гледат. Дали вали? Ако не вали, ще има дело, ако вали – се отлага.
Дали вали точка бе ге. Но откъм съдебната страна.
Това е само един пример. Можем да дадем още стотици. Но лошото е, че промяна не се вижда, а ние продължаваме да говорим, говорим, говорим. Дали вали?
Валят думи. Но не и дела.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ
http://btvnovinite.bg
