Как особеният надзор над Лукойл се превърна в машина за удобни назначения

Не е ли твърде парадоксално, че Румен Спецов успява да управлява „Лукойл“ с около 4 нови назначени лица, когато заема позицията особен управител. А назначеният от министър Александър Пулев сегашен управител Евгени Симеонов се опитва да се справи със задълженията си с около 25 нови души, назначени на ключови позиции. Това е шест пъти повече! Въпросът е ЗАЩО?! Неспособност или нарочност е това? Прилича на КОРИСТНО ПЛАНИРАНЕ. Прозрачният и законосъобразен контрол, за който министър Пулев говореше при представянето на Евгени за особен управител, отива в кошчето, и на преден план излизат ЛИЧНИ и ШУРОБАДЖАНАШКИ интереси, както винаги се случва в държавно контролираните предприятия. Както казваше Милтън Фридмън, „ако оставите държавата да управлява Сахара, след пет години ще има недостиг на пясък“. Специален интерес представлява назначението на Ангелина Борисова, която се е взела толкова на сериозно, че вече води и оперативките в „Лукойл“, когато Евгени отсъства, а той отсъства прекалено често, тъй като е решил да използва звездния си миг за формиране и консумация на популярност, а не толкова да УПРАВЛЯВА в качествения смисъл на тази дума. Ангелина не е ли бивша секретарка на този или онзи министър?! Наблюдава се една все по-устойчива и силно просташка тенденция в България, а именно изпаднали от легитимни публични възможности хора да пробутват нагоре близки до себе си женички, като ги настаняват в държавната администрация и политическата власт в ролята им на проксита за реализиране на личните си финансови интереси. Обичайно ПОДОБЕН ДЕКОР се назначава на пиарски позиции, което силно девалвира тази професия и това иначе необходимо знание.

Някои от тези инструментализирани обекти се лансират и като СЪВЕТНИЧКИ, за да звучи по-сложно и не толкова лековато. Например въпросната Ангелина Борисова е съветник по корпоративни стратегии и комуникации, не става дума, че е пиарка или нещо такова, което би звучало някак простовато за многогодишно прокси в енергийния сектор. Интересен е механизма на ПРОИЗВОДСТВО НА ВЛИЯНИЕ, което в крайна сметка има финансови измерения, схеми за източвания, обримчване на рафинерията с лични интереси и пр. Дето се казва, сега им се е паднало, санкциите налагат да се осигури т.нар. външен надзор и „пиратите“ от властта се възползват максимално. Държавата следва да осигури контрол, за да не позволи да бъде блокирана работата на предприятие, свързано с енергийната сигурност на страната.

Обичайно обаче предприятието се налазва от тези, които налазват всички държавни структуроопределящи звена, за да може да се генерират средства към фирми, близки до властта. Връщам се на Пулев, който посочи сегашната „власт“ в „Лукойл“. Заместничката, която Пулев си е избрал, достатъчно разказва за него самия – като стил, начин на живот, декоративно прикритие на специфични желания, и видима неспособност да отдели деловите необходимости от забавлението. Голямата мода с женския провокативен параван за отвличане на вниманието в заблуждаваща посока, за да се скриват зависимости, вече става досадна. Властта е изтъкана от хора, които могат да се управляват през някои техни слабости. Дето се казва, ако ги нямат слабостите, и те самите няма да са там.

Калина Андролова.