Абе, хора, ние българите май сме някакви икономически магьосници! С най-ниската минимална заплата в Европейския съюз успяваме да оцеляваме в държава, в която цените са по-високи лт Германия, а заплатите сякаш са от друга планета!
Сериозно ви говоря! Минималната заплата в България през 2026 г. е 620 евро! В Германия е 2343 евро, във Франция над 1800 евро, а в Люксембург над 2700 евро! И сега някой ще каже, че там всичко е много скъпо. Ама чакайте малко! Нали всички имаме приятели и роднини в чужбина? Нали виждаме какви са цените по магазините? Има храни, препарати, козметика и какви ли не продукти, които там струват колкото у нас, а някои дори по-малко! Значи един германец може да получава няколко пъти по-висока заплата и да си купува определени неща по-евтино от българина! Е, това вече как да го обясним?!
И най-интересното е, че ние някак сме свикнали с всичко това! Представете си човек, който получава минимална заплата. От тези 620 евро бруто му остават около 480 евро чисто. Ако трябва да плаща 350 евро наем, вече са му останали 130 евро. Сега с тези пари трябва да яде цял месец, да си плаща тока, водата, телефона, да ходи на работа и евентуално да си купи някой шампоан! Абе, този човек какво трябва да направи? Да се научи да фотосинтезира?!
Добре, хайде да не гледаме минималната заплата. Да вземем човек, който получава 1000 евро чисто. Само че 450 евро отиват за наем, 120 евро за сметки, 250 евро за храна и още 80 евро за транспорт. Остават 100 евро! Сто евро за цял месец! И сега идва големият въпрос. С тези пари обувки ли да си купи, на зъболекар ли да отиде, рожден ден ли да празнува, или да започне да спестява за собствено жилище? Защото всичките едновременно няма как да станат!
А ако има и дете? Тогава вече математиката става направо фантастична! Детето иска маратонки, яке, раница, тетрадки, учебни материали. После идва рожденият ден на някое приятелче, трябва подарък. После екскурзия с класа, после уроци, после някаква такса. И ти стоиш, гледаш банковата си сметка и се чудиш кое точно да му откажеш. Защото на детето не можеш да му обясниш, че този месец математиката на мама и тате не излиза!
Ами ако имаш кола? Нали трябва да ходиш на работа, да караш децата, да вършиш задачи. Зареждаш гориво, плащаш застраховка, винетка, данък, сменяш гуми, минаваш технически преглед. И един прекрасен ден светва някаква лампичка на таблото! Отиваш в сервиза и ти казват 400 евро. Четиристотин евро! Това за някои хора е почти цяла месечна заплата! И сега какво правим? Не ядем един месец, за да оправим колата, с която трябва да ходим на работа, за да изкараме пари за ядене?!
А зъболекарят? Отиваш за един зъб, излизаш с план за лечение, който струва колкото една прилична почивка! Само че почивката можеш да я отложиш. Зъбът не те пита дали си получил заплата! А ако се наложат изследвания, лекарства, очила или някакво друго лечение? Изведнъж разбираш, че в България човек трябва не само да е здрав, ами и да има финансовата възможност да се разболее!
И като заговорихме за почивки, тук вече става още по-забавно! Работиш цяла година, ставаш рано, прибираш се уморен, чакаш събота и неделя, а накрая искаш да заведеш семейството си за пет дни на море. Не на Малдивите, не на Бахамите, а на нашето Черноморие или в Гърция! Хотел, храна, чадър, шезлонги, бензин и няколко вечери навън. И изведнъж се оказва, че за пет дни можеш да похарчиш спестяванията си от няколко месеца! Абе, нали уж работим, за да можем да живеем? Или работим 11 месеца, за да си позволим пет дни почивка и после пак да започнем от нулата?!
Има и още нещо, което направо ме побърква. В България човек може да работи цял месец, да си изпълнява задълженията, да не закъснява, да не отсъства, да се прибира капнал от умора и накрая заплатата му да стига само за най-необходимото! Никакви екстри, никакъв лукс, никакви големи покупки. Просто плащаш сметките, купуваш храна и чакаш следващата заплата. Тоест работиш, за да можеш да си позволиш да продължиш да работиш!
И най-хубавото е, че непрекъснато ни обясняват колко много са се увеличили доходите! Всяка година заплатите растат, икономиката расте, всичко расте! Само че отиваш в супермаркета с 50 евро, взимаш месо, сирене, яйца, зеленчуци, малко плодове и няколко неща за вкъщи и на касата започваш да се чудиш дали случайно не си купил и касовия апарат! Преди човек отиваше с малко пари и се връщаше с две торби покупки. Сега отива с две торби за покупки и се връща с една касова бележка, която не смее да погледне!
А какво става, ако се счупи пералнята? Ако протече бойлерът? Ако трябва да смениш хладилника? Ако детето има нужда от нов телефон, защото старият вече не работи? За човек с нормална заплата това не са просто покупки. Това са финансови събития, които могат да объркат бюджета за два-три месеца напред! И започва голямото местене на пари. Този месец няма да купуваме това, другия ще отложим онова, ще платим единия разход сега, другия след заплата. Цял живот играем на някакъв финансов тетрис!
И въпреки всичко това излизаш по улиците и виждаш задръствания, коли, ресторанти, пълни магазини, хора с телефони за по 1500 евро и апартаменти за по половин милион! Абе, ние какви хора сме?! Как успяваме едновременно да сме на последно място по минимална заплата в Европейския съюз и да поддържаме стандарт на живот, който на моменти изглежда като на хора с европейски доходи?!
Представям си как някой германец идва в България, вижда заплатите, после вижда цените в супермаркета, след това отваря сайтовете за имоти и накрая излиза да разгледа колите по улиците. Сигурно ще си помисли, че сме открили някаква тайна формула за забогатяване, която останалата част от Европа още не знае!
А най-големият абсурд е, че за толкова много хора една нормална заплата не означава нормален живот. Означава постоянно да смяташ, постоянно да отлагаш, постоянно да се съобразяваш и постоянно да се надяваш този месец да не изскочи нещо непредвидено!
Ние сме държавата, в която заплатата може да свърши на 15-то число, но месецът някак продължава до 30-то!
И ако някога решат да правят световно първенство по оцеляване с недостатъчно пари, според мен България няма да има конкуренция! Защото тук сме усвоили едно умение, което никъде не се преподава. Да живееш цял месец с пари, които математически не би трябвало да ти стигат дори за половината!
Борислав Борисов
