Моите набори, които живеят в провинцията, не могат без Кауфланд.
Животът в провинцията не може без Кауфланд, защото ако не отидеш в Кауфланд веднъж или два пъти в седмицата, няма какво да правиш. Нямаш развлечения. Точно такава беше думата – развлечения, с която мой приятел от село ми обясни защо пътува поне по два пъти в седмицата с колата си до града, за да пребивава по няколко часа в големите хранителни вериги.
Имената на хранителните вериги, изобщо – на големите магазини, вече по-големи от стадиони, се сраснаха с нас. Тези огромни хамбари са нашите нови театри, те са кинопрожекциите ни с живи артисти, те са нашите изложбени зали с картини, нашите сборове и седенки, нашите пирамиди, в които поне за малко обикновеният човек може да се почувства като дух на фараон, тръгнал към Космоса на светещите и цветни стоки.
Страшно важно е, че стоките в Кауфланд и в другите великански магазини са цветни. Цветовете създават усещане за пролет, за радост. С тях можеш да си говориш. Стоките лека-полека се превърнаха в библиотеки и в книги, чийто най-ситен шрифт можеш и да не прочетеш, но чието съдържание те изпълва с умни и полезни витамини, с нула захар и еди-колко си калории.
През тия три години, в които живея на село, през седмица-две се организираме с мои роднини и ходим на такива търговски посещения в недалечен град. Аз се возя като куфар в колата и гледам да не давам акъл. Като обиколим Фантастико, Била, Кауфланд, Пепко, като влезем в някой магазин втора употреба, като отидем в няколко месарници и накрая пием кафе в центъра на града, после се връщаме на село толкова щастливи и уморени, че лично аз се чувствам, сякаш съм написал поне две-три стихотворения. Няколко пъти спирахме и да берем билки на връщане – берем билки край пътя и изпадаме в пълна идилия. Последния път брахме смрадлика – хем красива, хем лековита.
За човека, който няма какво друго да прави, посещението в тези хамбари е като ходене в чужбина, като екскурзия.
В такива огромни магазини човек рядко познава продавачите. И именно защото не ги познава, му се струва, че те никога няма да го излъжат. И още нещо – в такива огромни хамбари човекът не мисли дали промоциите са истински, откъде са стоките – нищо такова не го интересува обикновения човек, защото стоките буквално го зариват, давят го с цветове, с точки за промоции и му завъртат главата.
Истински психологически етюди са срещите в такива големи магазини с човек от твоето село например. Веднага разбираш по количката му с продукти туршии ли ще прави, компоти ли ще прави, консерви ли яде, какво мляко обича… Станало е така, че количките с продукти носят повече откровения за човека, отколкото разговорите, които изгубихме.
Ако пазаруваш в селския магазин или в кварталния, ти се дразниш на продавачката, защото на времето си се карал с баща ѝ или с дядо ѝ или защото е от род, който твоят род мрази. В малкия селски или квартален магазин те е яд на хората, които ти дишат във врата, притесняват те… А в големия магазин – в морето от стоки, ти си един изгубен, но неспиращ да плува и да плува лоялен клиент. Големите магазини вече са нашите морета и нашите самотни острови. Затова не можем без тях.
Докато бяхме в Америка, ходихме в едно от най-големите казина в Америка. В тази сграда имаше всичко – казина, болници, фитнес зали, апартаменти, кафенета, аптеки, центрове за мерене на кръвно налягане и кой знае още какво. А пред нея беше Океанът.
Казаха ни, че е възможно – ето така, за кеф и разнообразие, в някои от игралните зали да променят климата и да го правят такъв, какъвто е навън, за да бъде по-автентично.
Рано или късно подобни неща ще се направят и в България и ще е най-хубаво да се направи един огромен, ама много огромен магазин. Този магазин да е в една още по-голяма сграда. Тая сграда да е по-висока от Витоша например. И в нея да се съберем и да няма излизане навън.
Надявам се да е пълно с развлечения, защото ние за това живеем, нали?
Това хубаво, ама преди няколко дена на мен наистина ми стана жал за тия хора от Видин, които като наплашени зайци подскачаха около затворения Кауфланд и не знаеха как ще живеят по-нататък без него. И какво ще правят през всичките часове на деня.
Оказва се, че Кауфланд и ракията са ни най-милото.
Николай Милчев
