Диктатурата на нежните

Много хора продължават да се чудят защо „Възраждане” непрекъснато е във възход. На последните избори те прибавиха нови 102 215 гласа към резултата си от октомври м.г.. По-точно: ноември 2021 - 127 568 гласа; октомври 2022 - 254 952; април 2023 - 356 782.

И сега редица хора – както политици, така и обикновени избиратели, се чудят и маят, даже възмущават как Костадинов и неговата партия успяват да генерират такъв вот. Как, питат те, такъв русофил и популист непрекъснато увеличава поддръжниците си. Дали лидерът на „Възраждане” наистина е русофил или умело е намерил нишата, в която да намести партията си, е съвсем отделен въпрос. Дали е популист, който просто изрича каквото знае, че искат да чуят много хора, също е странично питане. Основният въпрос е какво по-различно казва той от всички останали, за да му повярват толкова хора, кое е нещото, което явно българският избирател не намира в другите формации.

И отговорът ни бива поднесен не от кого да е, а от медия, чийто профил крайно опонира на Костадинов и „Възраждане”. Съвсем наскоро един от рупорите на крайно неолибералните – както у нас, така и в чужбина, а именно DW, излезе с материал, в който призовава великият художник да бъде детрониран от трона му, да бъде канселиран (както е модерно да се казва сега) заради токсичната му мъжественост. Разбира се, какъв по-голям грях в 21 век от това да си мъжествен.

„Той е бил велик, но е бил и арогантен еротоман: Пикасо е прословут с безскрупулното си отношение си към жените. Той ги дели на два вида - богини и изтривалки. Дали е дошло времето испанският гений да бъде детрониран?”, пише Сабине Йолце от DW. “Упреквам Пикасо, че е бил манипулатор със склонност към садизъм, че е черпил определена наслада от това по някакъв начин да изтезава жените, като дава обещания и им се кълне в любов, без в това да има каквато и да било истина”, казва Ан-Катрин Хан, уредничка на музея на Пикасо в Мюнстер, допълвайки, че посетителки на музея все често ѝ задавали въпроса: „Нима такъв творец все още може безкритично да се въздига на пиедестал като идол?”

Всъщност кому са нужни такива словесни полюции, възниква съвсем резонният въпрос, при положение, че буквално до дни никой няма да си спомня имената на авторката на статията, нито на уредничката на музея му, а Пикасо ще пребъде през вековете. Кому са нужни тези непрестанни опити великите личности да бъдат оценявани по съвременните изкривени критерии – бял хетеросексуален мъж, а и християнин – край, да бъде анатемосан, а не по творчеството им, по уменията и таланта.

Неолибералите отдавна са изпреварили с цензурата и налаганите от тях виждания болшевиките. Никой тоталитарен режим не би могъл да им се опре в агресивната реторика, която прилагат спрямо неудобните им. Те умело се пришиват към безспорно правдиви каузи – например битката срещу насилието над жени, като ги омаскаряват и принизяват до техните извратени стремления – феминаци, ЛГБТИ искания и прочее извратени аномалии.

Лицемерно маскират истинските си цели, като цензурират всичко, което не импонира на вижданията им, без значение дали говорим за доказали се творци и авторитети или просто за обикновени хора. Един своеобразен апотеоз на посредствеността над таланта, умело подклаждан от шепа бездарници, които обаче зад гърба си имат цели медии. Допреди години емблематична медия, днес DW се е превърнала в копие на същите тези, които едно време преследваха слушателите ѝ. И хората, поне в мнозинството, виждат това. И то не им харесва, напротив, отвращава ги, отблъсква ги. Толкова ги отблъсква, че се получава ефектът на махалото.

Всички са чували за т.нар. „люлка на Нютон”. Когато издърпате едно от двете крайни топчета и го пуснете, то се удря в съседното, предавайки му енергията си, като използвайки останалите топчета, този импулс достига до другото крайно топче, което бива избито със силата на първото. Това показва, че последната топка, поглъща повечето от енергията, приложена върху първата топка. Фундаментален принцип на физиката, демонстриращ отлично как потенциалната енергия на първата топка се трансформира в кинетична енергия и се прехвърля до последната топка в редицата, предизвиквайки нейното залюляване.

В последните години, включително и на родна почва, наблюдаваме именно това – опитите да ни бъде наложена рамка на изразяване, нещо повече – на мислене, на чувстване. Но този опит е крайно неприложим за свободните души. Това, разбира се, не важи само за нас, но по тези ширини, усещали дълги години комунистическия ботуш, който също моделираше поведението и действията ни, е доста по-осезаемо. И съответно реакциите ни са по-крайни и остри.

Това е и една от причините за възхода на „Възраждане”, нещо повече – резултатът им ще расте все повече, защото диктатурата на нежните вече е крайно груба. Последните скандали, касаещи финансирането от Министерството на културата на драг шоу с травестити, издевателството на подобен елемент над болно момче, крайната им реторика, всичко това генерира мощна, противопоставяща се на подобни аномалии вълна.

Голяма част от избирателите въобще не се вълнуват дали Костадинов е русофил и хитър популист, в негово лице те виждат единствено изразител на техните по-консервативни разбирания. Противопоставянето е по оста традиционно срещу извратено. Обикновеният избирател, обикновеният българин е крайно далеч от всичко мулти-култи, което се опитват по всякакъв начин да му наложат както определени малобройни, но вресливи групи, така вече и доста политици и партии. И все повече т.нар. евроатлантически проекти ще губят гласове, за сметка на „Възраждане”, което ще набира все по-голяма скорост.

И няма как да е иначе, когато бушува истински неолиберален ураган, помитащ всичко стойностно по пътя си.

Разрушени паметници на исторически личности, забранени филми и книги, редактиране на неподходящи (според новите фашисти) думи... Творчеството на британската писателка Агата Кристи е редактирано от "Harper Collins", за да бъдат премахнати от новите издания пасажи, които могат да наранят чувствата на някои читатели, а "Десет малки негърчета" вече е "Те бяха десет"; бащата на героинята на Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче вече не е „негърски крал", защото години по-рано изразът беше определен като расистки; всички романи от поредицата за Джеймс Бонд ще бъдат преиздадени, за да се отбележи 70-тата годишнина от публикуването на първата история за Бонд, като издателите решиха да започнат с отпечатването на специално предупреждение, в което се посочва, че книгата е написана в друго време с други нрави и някои термини и нагласи могат да се считат за обидни от съвременните читатели; американската класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max след статия на Джон Ридли, който казва, че "филмът затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите”, а дори една от най-либералните авторки - Джоан Роулинг, е дългогодишен вече обект на заплахи и обвинения в трансфобия заради думите и, че полът е биологично определен, а не социална конструкция...

И точно защото ние, родените и израснали в Източна Европа, сме преминали през подобен режим, сме и най-яростните противници на завръщането му, на тази нежна диктатура, която се опитва да управлява действията, мислите, чувствата ни. Поради тази причина и „Възраждане” печели все повече гласове – към момента голяма част от избирателите виждат тази партия като единствената, противопоставяща се (дори само на думи) на неолибералната вълна.

Виктория Георгиева

труд