ЦРУ е ненадминато в творчеството си срещу Фидел Кастро
В летаргичните години на комунизма, някъде през 80-те, улегнал мъж отива на вестникарската будка. Взема вестник, поглежда първа страница и оставя вестника обратно на щанда. Това продължава ден след ден, седмица след седмица. Едно утро любопитството на продавача вдига бял флаг и излиза на авансцената: “Какво правите, бе, другарю? Какво търсите?” Оня свива скептично устни и казва: “Гледам дали едни познат не е починал…” Продавачът не се отказва и му припомня, че съобщенията за починали хора са на предпоследна страница. Гражданинът отвръща: “А, този, дето го чакам, ще бъде на първа страница.”
Тодор Живков се спомина, но далеч след като демокрацията измести диктатурата. Вярно, че въпреки многото си противници, никой реално не пробва да го ликвидира, така че Тато си остана единствено с вицовете. В други държави служби, диктатори и опозиционери развихрят чудовищни спектакли, които и до ден днешен дават хляб на Холивуд.
Желанието на свободните хора да видят диктаторите на първа страница по тъжен повод и на диктаторите да видят вироглавите демократи също в рубриката “Тъжна вест” поражда едни от най-творческите атентати в световната история.
Представете си какво творчество, какъв полет на мисълта се е развихрил около успешния атентат срещу полубрата на севернокорейския сатрап Ким Чен Ун – Ким Чен Нам. Знаете – две момичета доближават изгнаника на летище в Малайзия, напръскват го с отрова и изчезват. След време Ким умира. Убийцата Сити Айсия била убедена, че участва в развлекателно шоу и дори получила 90 долара възнаграждение. Тя и представа е нямала, че участват в атентат и жертва на севернокорейските служби – кой да повярва, че могат да са такива творци. Все пак Ким Чен Ун ликвидира противниците си по най-скучния начин – със зенитно оръдие от упор.
За да се случи един изпитан творчески атентат, е нужна наистина драматургия. Източна Азия е луда по всякакви луди шоу програми – особено корейците и японците са феноменални с простотиите, които излъчват по телевизиите си. Това означава, че агентът, който е организирал атентата, е изработил толкова достоверен сценарий, че да се хванат всички на въдицата, а онзи да гушне букета.
Диктатурите и техните тайни служби, изглежда винаги са били изключително тесногръди по отношение на гражданите си, но невероятни творци с невероятен потенциал, когато става въпрос за убийство на политически противници. Добре де… великите демокрации правят същото.
Феноменален е стремежът на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро. Той също си отиде тихо в съня си, при това като легенда за огромна част от света. Голяма заслуга за неговия полубожествен имидж в Латинска Америка е, че великите САЩ и техните безкомпромисни служби не успяха да се справят с кубинския лидер въпреки десетките опити да го ликвидират. ЦРУ буквално е пробвало всичко. Филмите за Джеймс Бонд биха изглеждали като комедия, ако героят на Флеминг правеше това, което са вършели от ЦРУ. Пробвали са всичко. Кастро обичал да се гмурка и да колекционира миди. Агенти изобретили суперкрасива мида, в която заложили взрив. Идеята била Ел Команданте да бъде привлечен от красотата на мидата, да я докосне и да си тръгне от белия свят и от подводния свят да се премести в подземния.
Атентатори дори дресирали пеликан, който в човката си да пренесе ръчна граната и да я пусне върху тиквата на Кастро.
Руснаците са световно известни с изобретенията си за убийства – от радиация, през “български чадъри” и небрежни инфаркти. Един от най-големите противници на Кремъл, генерал Джохар Дудаев, е бил известен с любовта си към технологичните играчки. Агенти на тайните служби му доставят прекрасен сателитен телефон – незнайно как, но при едно “Ало, ало!” главата на Дудаев отлита.
Известният диктатор Яя Джаме – бившият вече лидер на Гамбия, бил луд фен на вуду магията. Той е правил заклинания, но и неговите противници са поставяли по пътя на ескорта му вързопчета с крак от петел, плетена кукла с прободено от отровна игла сърце. Дали е подействала магията? О, да – всички опозиционери влезли в затвора за нула време.
В навечерието на церемонията по връчване на оскарите в Холивуд тайните служби по света трябва да се чувстват пренебрегнати. Бен Афлек спечели “Оскар” за филма си “Арго”, а няма никаква заслуга. Целият сценарий за измъкването на заложници от Иран е написан от агент на ЦРУ. Уви, агентът ще си остане с потупване по рамото, така както най-вероятно и севернокорейските му колеги… освен ако не ги опукат и тях.
Изобщо драматургията на атентатите е велика, творческа, буди присмех и почуда, но в крайна сметка работи само в жанра “трагедия”.
От Емил Спахийски
trud.bg
