Две години и разочарованието измести ентусиазма

На 23.2.2022 г. „Труд“ писа в „Геополитическият стрес тест на Москва“: „Ще помъкне ли Европа куфара без дръжка (Украйна) сама?... САЩ ще припечелят - осигуряват крайно нужния враг, около когото чрез НАТО подчиняват сателитите си; отвличат вниманието на американците от вътрешните проблеми и напредващата деамериканизация; увеличават продажбите на оръжия; затварят ЕС в идейно-политическо-икономическо гето; смаляват конкурентоспособността на европейските фирми и източват от ЕС разнообразни активи... За Русия няма заден ход... Няма да изпадне в изолация, противниците на неолибералната глобализация са навсякъде. На Запад идейната оскъдица е повсеместна, тежко изродени са политическите елити... ЕС еднозначно губи... София е длъжна да подкрепя Брюксел, разумно е да го прави без крясъци...“

Прогнозите са направени един ден преди руски войски да нахлуят в Украйна, изброените днес, две години по-късно, са факти до една!

В „Европа още дълго ще пати“ на 11.3.2022 г. „Труд“ писа: „Украинската армия е добре обучена и мотивирана! Над стохилядната им войска на изток от Днепър се бие упорито, но ресурсите се топят. За коалицията срещу Русия загубата е болезнена. Гласяха я за ударна сила срещу нея, а сега поражението й може да е до дни.“

Киев беше обкръжен от три страни. За да се избегне бързото поражение, пратеници на Зеленски започнаха в Анкара преговори с Москва за прекратяване на операцията. Дори са били подготвени съответните документи, приближени до Зеленски го признаха. Русия затова и оттегли войските от Киев. Признаха още, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън специално е долетял в Киев, за да притисне Киев да избере войната и да откаже мира.

Още през 2014 г. можеше да се избегне кървавият сблъсък на двата исторически и кръвно роднински народи, за целта бяха подписани съответни споразумения в Минск. През декември 2022-а бившият германски канцлер Меркел заяви: "всички са разбрали, че споразуменията от Минск само са замразили конфликта в Източна Украйна... са дали на Киев "безценно време".

Че за целта само са баламосвали Москва, за да въоръжат до зъби Украйна, потвърди и бившият френски президент Оланд, също „гарант“ за изпълнението на тези споразумения. През следващите осем години САЩ и всички от НАТО натъпкаха Украйна с модерни оръжия, осигуриха я разузнавателно и подготвиха армията и за война с Русия. И на тях, и на Москва беше пределно ясно, че войната ще води НАТО.

Не вярваха, че ще победи, ядрените ракети пазят огромната страна отвън. Надяваха се сериозно руснаците да рухнат отвътре поради наистина безпрецедентните икономически санкции и последваща вълна от вътрешни вълнения. Тогава изпитваха ентусиазъм. Не е забранено на никого да храни илюзии всякакви. За надеждите обаче още древните споменават, че обикновено са отсрочени разочарования. Важи и за илюзиите, неосигурени с истина, разум и добри намерения. Крахът им се дължи преди всичко на напускането на действителността, отдавайки се на спомени или очаквания.

Две години след въоръженото противостоене на НАТО с Русия в Украйна началният хъс е изместен от всеобщо разочарование. Плати за сляпата вяра във Вашингтон, Брюксел и европейските столици в явното им превъзходство над почти напълно изолираната Русия. В неизбежната и безкръвна за тях победа чрез стратегията „бой до последния украински войник“. След напразния ентусиазъм с крива гримаса се тътрузи разочарованието. Толкова голямо, колкото едри са били илюзиите и особено амбициите.

Ето още от „Европа още дълго ще пати“: „Очертава се обаче скоро да му (Зеленски) се наложи да се усети незначителен и нелюбим за украинците. Те вече проумяват, че са нужни на Запада само като враждуващи с Русия. Като многоглав цирей-карбункул в кожата на роднинската страна. Лекува се хирургически“.

Тези дни в руска и чешка медии Украйна е определена като „гнойник“, който ЦРУ е приготвило за Русия. Така го и лекуват, с инцизия. Според IL Fatto Quotidiano: „Украинците на фронта са отчаяни, не искат повече да воюват. Има и воюващи като мъченици, но са малко. Основният армейски контингент са безсмислено и в безпорядък призовани на фронта, лишени от героичен дух.“

О украинския канал Апостроф: „Поне половината от заминалите зад граница няма да се върнат в родината. Огромен минус за икономиката – загубихме голям процент от населението, също такъв от потребителите и критичен недостиг на работна ръка. Ключов проблем и след края на конфликта.“

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел: "Ерата на западното господство окончателно приключи. Ако сегашното геополитическо напрежение продължи в посока на конфронтация между Запада и останалия свят, Европа е изправена пред мрачно бъдеще за нейната сигурност. Разбираме това теоретично, невинаги правим практически изводи от тази нова реалност."

И още ще пати Европа. Разочарованието е присъщо на слабите, издава безсилие и затова винаги буди недоверие. Главно към себе си. „Не обидата, ревността или даже омразата – след тях в душата остава поне нещо, а разочарованието е най-силното чувство, след него остава само празнота“, пише Ремарк.

Празни са погледите на политическите кирчовци в Европа, такива срещаме и по улиците на големите градове в Америка и в страните от ЕС. Д-р Пол Кристи от Агенцията за национална сигурност: „Отговорът е отвратително циничен - заради $17-те трилиона, които дължат на останалия свят; заради $500-те милиарда стокооборот между Русия и ЕС, които да отмъкнат; заради запазването на долара като световна валута, а от Изток се е задал юанът и страните от БРИКС учредиха своя банка и свой валутен фонд“.

Какво след жалкия край на украинското контранастъпление и началото на руското настъпление? Евроатлантиците нямат план Б и затова пак се самонавиват с „Да не позволим Русия да победи!“. Надъхват се с показен ентусиазъм да правят от същото още повече при липса на някакъв нов проект.

Залях горката Украйна с милиарди. 51 държави дават, дават и пак не стига. До последния европеец ли ще продължи войната за запазване на вече загубената хегемония на САЩ. Чакат в тревога дали Вашингтон ще даде нови $60 милиарда или значително по-малко. Дали ще ги нарита да вкарат още натовски войски в Украйна или ще останат само наличните „наемници“?

Файненшъл Таймс: "Всички знаят, че в Украйна има западни специални сили - просто не са го признали официално". Според руски източници украинските пленници са близо 30 хиляди. Зеленски и висшите военачалници се хващат за сламката, в случая за терористичните операции. Властимащите са „седнали на куфарите“, готови срещу изпълнение на убийствени за страните си нареждания от Вашингтон да могат един ден да се скрият зад океана, недосегаеми за гневния си народ. Стратегическите ядрени сили на Русия са в състояние на пълна готовност. Русия води справедлива битка за своя суверенитет и сигурност, каза тези дни руският президент. В Русия са отишли доброволци за около 4-5 армии, поне две вече са близо да Украйна.

Тайните служби са много променени, подготвени и надъхани за остри операции извън страната, включително и срещу страни от НАТО. Има вече примери за действия в тях.

Вашингтон силно желае замразяване на конфликта, но това е във вреда на Москва и няма да се получи. В Киев вървят към избор да създадат „мръсна“ атомна бомба, не ги ли спрат натовците, ще я направят, имат потенциал. Вашингтон при Байдън може да дръпне крак от спирачката за такива действия. Много е вероятно Русия да ги изпревари с тактически такива.

Запада вече действа ирационално. Върви се към Карибска криза, към ядрено противопоставяне.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg