ЕЛИТА НИ – АРИСТОКРАЦИЯ НА СМЕТИЩЕТО...
Понятието „елит“ е много двусмислено. Във всекидневния смисъл понятието за елит е „най-добрият”. В социалните науки обаче, независимо дали са социология или политология, като елит се разбира вътрешно свързан слой от хора, заемащи горните етажи на обществото, благодарение на власт, собственост и образование. Ние прекрасно знаем, че това у нас далеч ни е така, а точно обратното. Управляващият слой е част от елита, въпреки че не всички представители на този слой могат да бъдат считани като елит.
Елитът на обществото обаче се състои повече от онези, които не принадлежат към управляващата класа, но влияят на общественото настроение чрез своите професионални дейности (писатели, журналисти, културни и научни работници и т.н.). В същото време такова понятие като "управляваща класа, или прослойка" е по-широко от понятието „Елит“. Например, не всички, които са забогатели след хищническите реформи от 90-те години, могат да бъдат приписани към елита, особено такива, които се секнеха направо на пода, тъй като не влияеха на властта и нямаха образование. Думата „елит“ и научният термин „елит“ не винаги съвпадат.
Принципно, управляващата система трябва да бъде по-сложна от системата, която управлява. Само в този случай системата може да се развива нормално, а мениджърите да запазят своите позиции - власт, статус, собственост. В продължение на двеста години, от активното начало на индустриалната революция, западните висши класи от гледна точка на организацията, науката, техниката, културата и образованието бяха високо над нисшите и средните класи - това се осигуряваше от научно-техническия, индустриалния и икономическия прогрес, който в същото време беше повишил социалното и образователното ниво и сложността на обществото. В един момент това повишаващо се ниво започна да застрашава позициите на върха и те умишлено решиха да го понижат. Усещайки опасността за себе си в по-нататъшния прогрес, те заложиха на деградацията на по-голямата част от населението. За да може един сравнително тъп човек да управлява, трябва да бъде контролиран. За да може един сравнително тъп човек да контролира, управляваните, те трябва да са по-глупави - схемата е "тъп и по-тъп".
В момента тази схема се прилага в по-голямата част от света, точно това е причината за унищожаване на образованието, отнемането на творческия елемент от него, заместване креативността (творческата нагласа) с дистанционно обучение (тест система). Точно това се случва вече повече от 3 десетилетия и у нас. Населението трябва да е необразовано, в противен случай то не може да бъде контролирано, не може да бъде и манипулирано. В момента окончателно се формира система за тотален контрол върху населението като се образуват слоеве от новите бедни (цифрови роби) и новите богати (господарите на цифрите), която да унищожи окончателно системното образование. "Алхимиците" на цифрите бързат, тъй като кризата може да наруши плановете им. Но, дали ще имат достатъчно време?
Ако най-важното не е творчеството, не са идеалните мотиви (това включва истински патриотизъм, любов към Родината, а не към властта), а потребление, тогава управляващите, следва да осигурят потреблението като основна цел в живота. Това се осигурява от социални асансьори. И ако такива асансьори не работят, ако не можете да осигурите нивото на потребление, което се показва на дисплея, тогава привърженикът на потреблението ще се обърне срещу този, който не осигури това потребление, или е обещал да го осигури, размахвайки красивата станиолена обвивка, показана на страните от Източна Европа и пост съветското пространство, всички те, желаещи „живот в дантелени гащи”.
През 90-те години посткомунистическия елит деиндустриализира България, заграби природните и богатства и я превърна в суровинен придатък на Запада, организира погром в социалната сфера, де факто антикомунизма и русофобията се превърнаха в официална идеология. Компрадорските ни управляващи са се интегрирали в „западния свят“ като глистеи в тлъст задник. Имат там пари, недвижими имоти, яхти, съпруги, любовници, деца. Накратко, всичко е ТАМ за цял живот, докато за тях България не е нищо повече от поле за лов (в икономически смисъл), без да страдат от излишък на съвест. Около 2000 – та година, след слизане от сцената на първичните мутри с бухалките се оформиха две групи в управляващия елит, който условно можем да наречем „чиновници“ и „контрольри“. Между тях няма непроходима стена: и двете са привърженици на неолибералните икономически реформи, демонтирането на социалната държава и „вграждането в Запада“. Разликите са във връзка със скоростта на процесите и условията за вграждане. Част от властниците са готови да ликвидират социалната държава направо и без съжаление ("няма пари, но се дръж") и само страхът ги възпира.
"Контрольорите" предпочитат да "варят жабите бавно". Готови са да предадат изцяло всички природни и трудови ресурси и това, което остава от суверенитета ни на Запада в лицето на Европейския съюз, който вече е изсмукал каквото може. Въпреки че сега и при почти всякакви условия изпълняваната роля на слугинаж не ги плаши. Те не разбират, че в случай на пристигане на транснационалистите, ТЕ - сегашния „елит”, олицетворение на посредствеността, ще бъдат изгонени и експроирани, като мястото им ще бъде заето от съвсем други, по-малко крадливи, по-дисциплинирани и ефективни хищници, преминали през школата на подчинение на „желязната пета“ на световния капитал.
През 30-те посткомунистически години след 10 ноември у нас израсна младо поколение, което не помни 90-те години и разрухата и мизерията, която дойде с разрушаването на икономиката ни. Част от това поколение, макар и не всички, са насочили очи към Запада (бягство от корумпираната ни власт, живот за забавление, комфорт, стремеж към печалбата и забогатяването). Медиите, контролирани от олигарсите с масова реклама, агитация и дезинформация работят активно за този обрат.
Има явна деградация. Пост-западното общество като цяло демонстрира точно нея, плюс слаба воля за живот. И със сигурност се нуждае, или от преливане на силна мъжка кръв, или от политически режим с мощна социална педагогика.
Тъмните векове“, които възникват всеки път, когато старата система умира и новата започва бавно да се формира върху нейните руини и кости - това наистина е времето на социалния ад. Трябва да сме готови за него. Засега с войната в Украйна и конфликта в Близкия Изток все още сме в чакалнята на ада. Не остава много време да се подготвим, за да не попаднем в котела му, а да набутаме враговете си там...ако можем.
Светослав Атаджанов
