Еретици и клети родни политици

Защо преди да избухне скандала, в Руската църква е имало е само едно духовно лице от наша страна

Кирил Петков използва случая, за да се скара на нашите служби – били некадърници, които научили за Васиан от други разузнавания

След като ДАНС уличи в "дейност, насочена срещу националната сигурност и интереси" и изгони руския архимандрит Васиан и още двама служители на Руската църква, вече почти седмица вратите ѝ са затворени. На 21 септември настоятелят и още две лица бяха призовани да напуснат България в рамките на 24 часа. От руското посолство в България излязоха с остра позиция по казуса, която публикуваха и във Фейсбук. Тогава те съобщиха, че Руската църква в София ще прекрати своята дейност, а по-нататъшната ѝ съдба ще бъде решена от Руската православна църква (РПЦ). Всичко това, съвсем резонно, предизвика размяна на обвинения от две посоки, а спорът прерасна в политически.

Служат ли на геополитическите интереси на Москва изгонените, е всъщност основният въпрос, който би трябвало да вълнува българските граждани и управляващите ни. Изгонването на Васиан идва след седмица, след като това първо направи Северна Македония. Обвинението срещу него бе в шпионаж. Всъщност той живее в нашата столица от години и е член на отдела за междуцърковни връзки (ОССВ) към Руската патриаршия, т.нар. Външно министерство в сянка.

А пък т.нар. Федерална служба за безопасност (ФСБ) има практика да използва именно църковни служители като прикритие за част от своята дейност. Това също не е тайна. Притеснителното е, че явно нашите служби не са успели да идентифицират дълго време Васиан като заплаха, а са реагирали едва след сигнал от Скопие. Или поне такова е внушението, което направиха както Кирил Петков, така и Атанас Атанасов.

Не е никаква тайна, че от много години Руската православна църква се използва за прокарване за геополитическите цели на Русия, а особено в страни като Българя и РСМ, членове на Светия Синод на Московската патриаршия активно работят в полза на руските тайни служби. По какъв начин тези им действия се следят от нашите служби, определено е въпрос, чийто отговор е съществен. Но това е една тема. Тя не би трябвало да е актуална, само когато има такъв казус. Тя е въпрос в развитие, каквото сме длъжни да признаем, че по-скоро няма. Тоест, но не и не само в случая с руските интереси и шпиони на наша територия, а и с всякакви други, ние сме в доста пасивна позиция.

Обаче трябва ясно да разграничим и политическата окраска, която придоби случаят. От една страна нашите управляващи се опитаха по този начин да демонстрират решителността си да се противопоставят на Русия и влиянието ѝ, като обаче по този начин предизвикаха и недоволството сред голяма част от миряните, които посещават църквата, а и не само тяхното.

Шумното разгласяване на случая, както и демонстративното и публично огласено изгонване на Васин и другите служители свидетелства по-скоро за желанието на някои от управляващите да покажат, че са победили Путин едва ли не. Да де, ама в ролята на губещ е Църквата като цяло. Това, разбира се, е невъзможно да бъде осъзнато от религиозно скопени хора, еле пък от родните ни политици, които под това разбират само запалването на свещичка пред камерите по време на някой голям празник.

Разбира се, че подробности от докладите на ДАНС, касаещи дейността на Васиан са секретни, но можеше поне да получим някакво смислено обяснение. Както такова, касаещо дейността му и по-конкретните обвинения към него, така и отговор на незададения още въпрос – едва сега ли го разкрихте. И въобще – нашите служби ли го разкриха? А само той ли е? Реторично питане, което май е по-добре въобще да си спестим.

Ние станахме неволни зяпачи на една патаклама, в която ни остана неприятният вкус от сценката. Изгонен архимандрит, затворена църква, десетки въпросителни, политически боричкания, възмутен посланик по медиите, разни интерпретации...
Стана ясно, че и казусът със собствеността на Руската църква е неясен. Нотариален акт за собственост е издаден на руското посолство в София по искане на посланика им през 1997 г. Ако този документ е законен, сградата е тяхна, но пък църквата се води под юрисдикцията на Българската православна църква. Обаче нашата страна, по-скоро – вярващите, които от години посещават обителта, бяха изправени пред невъзможността да го правят, защото посолството, оправдавайки се с действията на нашите служби за сигурност, я затвори. От руска страна така се и оправдаха – „На 21 септември тази година българската страна изгони всички служители на Подворието, изпратени от Руската православна църква, поради което по-нататъшната му работа е физически невъзможна“, а Митрофанова заяви, че очаквала съгласие от руския патриарх Кирил, и макар наши духовници да се срещнаха с нея, за да поискат ключовете от храма, това до този момент не е уредено.

Българската Православна Църква и българският патриарх и Софийски митрополит Неофит реагираха напълно адекватно, като той назначи четирима свещеници, за да бъдат възстановени богослуженията, но сега топката е в посолството. Русенският митрополит също беше категоричен, че „Св. Николай“ е българска собственост, не е освещавана от руски духовни лица и не може да бъде заключвана нито от руската държава, нито от представители на руската православна църква“.
Светият Синод получи подкрепа и от изпълнителната власт, а в съобщение на пресцентъра на Министерския съвет се казва, че премиерът акад. Николай Денков е в контакт с патриарха и митрополитите и е готов да съдейства. Тук обаче възниква следващият въпрос – защо преди да избухне този скандал, в Руската църква всъщност е имало е само едно духовно лице от наша страна, а останалите са били руснаци? И още – защо нашите упраници не помислиха предварително как хем да изгонят шпионите, хем това да не доведе до днешните събития.

От цялата история остава един горчив вкус, а по традиция, и този въпрос – както всеки, възникнал у нас, беше силно, крайно и неуместно политизиран. От едната страна крещят путинофили, русофили, убийци, сякаш Църквата може да е нечия, ограничена в семплите лични и политически разбирания, а православието може да бъде присвоено от някоя страна.

От друга, Кирил Петков използва случая, за да се скара на нашите служби – били некадърници, които научили от други разузнавания за дейността на антидържавната дейност на въпросния Васиан. Няма как да забравим и че именно ПП/ДБ готвят мащабни реформи в специалните служби, а преди броени дни Атанас Атанасов подаде оставка като председател на парламентарната комисия за контрол на същите тези служби, защото ГЕРБ и ДПС отказали да подкрепят лансираната от него реформа в сектора и сливанията на разузнаванията.

От трета - скочиха „Възраждане” и някои вече позабравени партии като „Атака”, които яхнаха недоволството на редица миряни и обвиниха управляващите, че се опитват да скъсат вековните връзки между България и Русия, а изгонването на духовници било скандално. Изгонването на духовници безспорно е такова, но изгонването на шпиони не е. Да бяха протестирали пред руското посолство тогава, реално то затвори обителта.

Въобще, присъствието на политици на подобни протести остава наистина едно дълбоко негативно усещане сред всички, а човек вече го е срам да каже, че е православен, че е вярващ, че е мирянин, защото го идентифицират с разни партийни лица, членове и на по-горе посочените формации, които са крайно неадекватни и създават впечатление, че обичат повече Русия, отколкото родината си – или така им е угодно просто.

И стигаме до това, че от случилото се губи Църквата, губи вярата. А те и двете, у нас, са доста разклатени – не от вчера, не от днес. Именно и заради подобни действия на политически лица – и от едната, и от другата страна, които не се интересуват нито от правдата, нито от Господ, нито от религията.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg