В последно време управляващите с маниакална упоритост се опитват да закрепят в общественото съзнание следния постулат - всяка критика, отправена към ГЕРБ точно в този момент, е подъл удар срещу цяла България. Защо така? Ами защото в момента България се готви да изпълни великата си мисия, т.е. да европредседателства, и, съответно, който критикува управляващите, директно се усъмнява в тяхната способност да ни водят по вечнозелените европоляни. Разбира се, искането на вот на доверие, докато властта свещенодейства около председателството на Съвета на ЕС, е тотално кощунство, морално падение и липса на всякакъв патриотизъм! Също толкова антипатриотични са и критиките към властта, свързани например с корупция, или с каквито и да било други неправомерни действия. В никакъв случай не бива да се говорят лоши работи, докато чужденците са тук. Гостите трябва да бъдат заливани с положителни емоции, да им бъдат подарявани химикалки и вратовръзки и категорично не бива да чуват, че в страната домакин се вършат каквито и да било нередности. Затова е препоръчително да има повечко тишина, за да не би нещо да смути безметежното пребиваване в София на еврогостите.
Всичко това дори не е смешно. Тъжно е. Защото сме издигнали едно автоматизирано бюрократично действие, каквото е председателството на Съвета на ЕС, в ранг на национален идеал. Постоянно повтаряме, че сме длъжни да се справим с тази високо отговорна задача. Оставаше и да не се справим. Голяма сложнотия, няма що. Просто трябва да осигурим добра логистика, да се погрижим токът и водата да не спират и чинно да изпълняваме дадените ни инструкции. Това е то, европредседателството. Възможността да проявиш оригиналност е ограничена в избора на цвета на столовете в залата или в решението да курдисаш плазмен екран пред фреска на Йоан Левиев. Ако някой си мисли, че ще ни позволят да чертаем новаторски визии за бъдещето на Европа, да определяме дългосрочните стратегии на политиката на ЕС, то този човек или е в състояние на тежка умствена увреда или работи в някое финансирано от чужбина NGO. Казано съвсем просто, без използването на брюкселския новоговор, да европредседателстваш означава просто да даваш думата на тези, които имат правото да говорят и да вземат решения. А България не е от страните, които вземат решения. Тя е от тези, които само ги изпълняват. Както пише Джордж Оруел във „Фермата на животните“, всички са равни, ама някои са по-равни от другите. Този принцип важи не само в сферата на висшата политика, а и на съвсем битово ниво. Не сте забравили, сигурен съм, проблема с храните. Уж марките едни и същи, а продуктите, предназначени за българския, чешкия, унгарския пазар са с по-лошо качество, отколкото тези за германския, например. Продукти „втора преснота“, както се изразява един от героите на Михаил Булгаков. И това едва ли би трябвало да изненадва някого. Може и да членуваме в Клуба на богатите, само дето сме сложени на масата в кьошето, откъдето се виждат само гърбовете на тези, които действително вземат решенията. Пак добре, че вземащите решенията са измислили разни ротационни принципи, благодарение на които и държави като България могат да се почувстват важни, пък било то и за кратко. Да заживеят с усещането, че нещо зависи от тях. Има терапевтичен ефект това усещане, така че в умерени дози е полезно. Само дето някои управляващи твърде много задълбават в тази илюзия. Започват да си въобразяват, че за шет месеца могат да върнат Великобритания в ЕС или да решат всички проблеми на еврото. А подобни евробълнувания навяват само тъга
