Името на Европа е търпяло и търпи всякакви интерпретации, метафори и обиди. Има много идеи за Европа, каква трябва да бъде, каква ни се иска да бъде или дори да не бъде Европа, включително да бъде примерно Европа на нациите.
Вместо това обаче Европа все повече принадлежи на провокациите. Наивни, нарочни, платени или безплатни Европа на провокациите се е запътила към смразяване със самата себе си, с идеята за добронамерено обединение.
За повод служи войната в Украйна, ясно е. Ангажимента на Европа към Украйна ражда пропаст в Европа със самата идея за Европа. Европа успешно търси и намира своя враг, тя произвежда враг и едновременно с това се държи като нарочно провокираща жертва.
В Полша журналист прекратява интервю с кандидат президент. Защото го мрази.
В Германия мислят за забрана за партия. Защото има различни идеи от досегашните.
В Румъния и Франция има подбор на “подходящи” кандидати за явяване на избори.
У нас се опитват да ни убедят, че руски шпиони в армията ни са повредили самолет.
Европа отстъпва от идеята за представителна демокрация. Пропагандата ражда безумни и жестоки идеи, лозунги и омраза, изгаряща омраза вече не просто към руснаци, а към граждани на Европа, които дръзват да се съмняват в пътя на Европа, постлан с добри намерения, но водещ към Ада на войната.
Огледайте се - новините са провокации. Търсенето на друга гледна точка е престъпление. Врагът е съмняващият се във войната, приятел е отричащият мира. Нито една война на планетата последните 80 години не е била повод да се случи по голяма, световна война. Конфликт между Индия и Пакистан също има потенциал за голяма световна война. Но в него и във всеки друг конфликт няма журналистически бензин и медийна клечка за разгаряне на пожара на провокациите.
Европа обаче полудява от провокациите. Във всички посоки, всяка интерпретация, пропаганда или мнение се ползва за бомба срещу врага, който сме самите ние. Бомба срещу себе си. Европа на провокациите търси своя враг, но постига своето нелепо самоубийство. Защото пропастта не е между Украйна и Русия. Пропастта е в Европа, която не знае как да продължи в провала на своята демокрация и го прикрива със срамежливите антируски постановки и опорки. Самата Русия с някои изключения е доста по сдържана, кажете че не е вярно.
Може ли Европа да спре провокациите срещу себе си? Като че ли не. Защото идеята за свободата на словото и личността в Европа винаги е била внос, винаги е била американска. Нищо, че самата идея за свобода може да бъде търсена в една френска революция.
Но и преди и днес самата Европа на френския писател Ромен Гари ражда едно “европейско възпитание”, което поддържа мазохистично желание за война. Война помежду ни, Русия е само повод. Желание за каквато и да е война - разрушаваща самата Европа. Това, което се случва на индустриализирана Европа през последния век не са прости войни. Това са пикове на провокациите, стигащи до самоубийство.
Опитът да се попита какво всъщност делим среща тотален отпор с лозунги, закани и заявки за принадлежност.
А точно това искаха да избегнат бащите на Обединена Европа. И първото нещо, което тези бащи прекратиха бяха именно взаимните провокации.
Но лавината май е взривена. На нормалните хора остана да се молят на Бог. Но дори и това се приема за провокация в блудната идея за Европа и нейното превъзходство над останалите, което винаги й носи беди и нещастия.
Мартин Карбовски
Бялджип
12 hours before
Хубаво написано и много вярно. Не знам европейците(лидерите) слабоумни ли са? Глупаци ли, безпочвени оптимисти ли? Има ли международно право, или вече няма? "Допуснахме хиляди грешки"-казва не друг, а украинската депутатка Безухлая. Европейският съюз непрекъснато получава удар в зъбите и продължава да се зъби?! Кога ще изтрезнеят, кога ще изтрезнеем?
Коментирай