ФРАНЦИЯ СРЕЩУ БРЮКСЕЛ: ПРИЗРАКЪТ НА ВАРУФАКИС СЕ ЗАВРЪЩА … НО ТОЗИ ПЪТ В ПАРИЖ
Пред Европа отново стои стария въпрос:
Кой управлява икономиката - националното правителство или Брюксел и Европейската централна банка?
През 2015 г. този въпрос взриви Гърция, но днес той започва да се задава и във Франция.
Но …. Франция не е Гърция - тя е втората икономика на еврозоната, една от държавите, върху които е построен самият европейски проект.
А днес … Париж е затънал в държавен дълг от над 3,5 трилиона евро.
Лидерът на френската левица предлага да бъде анулирана част от държавния дълг, около 18%, свързани с облигациите, държани от Banque de France.
Идеята му е простичка …. ако държавата не трябва да обслужва тази част от дълга, ще се отвори пространство за социални разходи, инвестиции и икономическа политика.
За Брюксел и Франкфурт обаче … това е “червената лампа”.
Кристин Лагард отхвърли предложението като финансово опасно и го свърза с нарушение на европейската правна рамка, а
управителят на Banque de France Еманюел Мулен беше още по-категоричен като каза: Това е „незаконно, опасно и безполезно“.
Подобно решение според него би могло да разклати доверието във Франция, да увеличи инфлационния натиск, да оскъпи финансирането на държавата и да удари финансовата репутация на страната. (Reuters)
И … кое е интересното в случая, че …. срещу сегашната европейска архитектура не говори само левицата…. от другата страна стои и Марин Льо Пен.
Льо Пен вече не води кампания за излизане на Франция от еврото - Националният сбор изостави тази позиция още през 2019 г..
Но евроскептицизмът не е изчезнал… той просто промени своята форма.
Днес вече Льо Пен говори за възстановяване на националния суверенитет, ограничаване на влиянието от европейските институции и …. намаляване на френското участие в бюджета на ЕС и връщане на повече решения в Париж.
А в сегашната ѝ кампания идеята за „национално предпочитание“ и по-голям национален контрол вече се превръща в централен политически лозунг.
И така … отляво Меланшон атакува икономическите ограничения на еврозоната, а отдясно Льо Пен “бори” политическите и правните ограничения на ЕС.
Единият казва: „Дайте на Франция свобода да управлява собствените си финанси”, а другия … „Дайте на Франция обратно контрола върху собствените ѝ решения.“
Различни идеологии… Различни методи.
Но … един общ въпрос:
КЪДЕ ЗАВЪРШВА ЕВРОПЕЙСКАТА ВЛАСТ И КЪДЕ ЗАПОЧВА ФРЕНСКИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ?
И призракът на Янис Варуфакис от 2015 г. вече се завръща…
По време на гръцката криза Варуфакис подготвяше резервна система за разплащания, която да позволи на гръцката държава да продължи да функционира при евентуално спиране на ликвидността и затваряне на банковата система.
Или … това не беше просто „нова валута“, а ставаше дума за паралелен платежен механизъм, свързан с данъчните задължения на гражданите и държавата, като самият Варуфакис защитаваше идеята като резервен механизъм в случай на финансово задушаване. (Reuters)
И … това беше неговият „План Б“.
Обаче … Меланшон няма същия План Б.
Варуфакис се опитваше да създаде механизъм, с който Гърция да оцелее при евентуален разрив с кредиторите, а Меланшон тръгва от другата страна … той иска да освободи Франция от част от товара на дълга, като поставя под въпрос самата конструкция, при която държавният дълг, държан от централната банка, продължава да тежи върху публичните финанси.
Но малко или много … политическата логика е сходна, защото и в двата случая националното правителство стига до границата на това, което европейската система позволява.
През 2015 г. Брюксел каза на Атина: „Правилата са такива.“
А днес Париж започва да пита: „А ако тези правила вече не работят за Франция?“
Защото ако една малка държава, като Гърция поиска промяна, системата може да я притисне, но какво ще стане, ако това го поиска Франция?
Това вече не е гръцка криза, а криза в ядрото на еврозоната.
И затова френските президентски избори през 2027 г. могат да се окажат много повече от избори между левица, център и дясно…
Те … могат да се превърнат в битка за самия модел на Европейския съюз.
И … по-интересното е, че днес политическият център е притиснат от две противоположни страни. Отляво Меланшон говори за социална държава, инвестиции и отказ от фискални ограничения, които според него задушават Франция, а отдясно Льо Пен говори за национален суверенитет, контрол над границите, по-малко влияние на Брюксел и по-голяма свобода за френската държава.
А в средата стои една Франция с … огромен дълг, хроничен бюджетен дефицит, политическа нестабилност и все по-скъпо финансиране.
И така … Колко дълго може да продължи конструкцията, при която една държава носи политическата отговорност пред собствените си граждани, но значителна част от икономическите ѝ инструменти са ограничени от общите европейски правила?
Това беше въпросът на Варуфакис, но това е въпросът и на Меланшон. Същият въпрос задава и Льо Пен … макар от съвсем различна политическа посока.
А ако следващият френски президент реши да превърне този въпрос в реална политика, тогава Брюксел ще се изправи пред нещо, което не е виждал от гръцката криза до сега …
И не пред малка държава, която иска изключение, а пред една Франция, която е решила да пренапише правилата.
И тогава … вече няма да става дума само за френския дълг, а за това дали еврозоната може да остане същата.
————
Росица Калинова
